0 0 гласа

Титлата на българските владетели

06 ноември 2017, 19:28    0 коментара , 53 прочита
 
Титлата на българските владетели
•
КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ (KANAΣYBIΓI) има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! "кан" и "хан" са една и съща дума произнесена по два различни начина. ХАН(КАН/ KHAN| е титла на монголо-тюркските владетели от Чингис( 1162 -18 август 1227) насетне. А българите не са нито монголи, нито тюрки.Впрочем има регистрирана тракийска титла AKENAS – VIII век преди Христа.
Титлата е KANAC YBIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог. Бога, Бага, Биги. Канас е княз . Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).

Самото изначално четене на В. Бешевлиев и сие- KANA CYBIГI е погрешно. От там и тълкуването.  Написано е KANAC Y BIГI (KANAΣ Y BIΓI), а не KANA CYBIГI 

Най-напред Крум (803-814) в един гръкоезичен (т.н. Хамбарлийски № 2) каменен надпис се титулова „архонт увиги”. След това неговият син, Омуртаг (814-831) и внук, Маламир (831-836) се титуловат с две едновременно присъстващи владетелски формули: на гръцки „о ек теос архон” (който е от бога владетел) и споменатата по-горе българска титла „канас у биги”. Посочените изрази „архонт у биги” и  „канас у виги” очевидно изразяват обща владетелска формула, съдържаща владетелска титла (архонт и канас)-княз и добавъчна пояснителна дума „у биги/виги”.

На Чаталарския надпис обаче ясно си личи не КАНА ...С, а КАНАС. Ами че, това е КНЯЗ- У БИГИ /БОГИ/ т.е. ОТ БОГА КНЯЗ! Дайте да спрем с тези- не били ханове, но канове и пр. Титлата си е КНЯЗ и много добре пасва на Българските владетели и в исторически план обяснява много неща.

Одрисите, гетите, бесите, даките и мизите са директните предци, всъщност изброените тракийски племена след приемането на Христовата Вяра, за да се отличават от другите си събратя са приели тази дума блъгари(благи), блъгарин(благ),  бльгарїнь (както сме се наричали почти до края на 19 век) и с времето това е станал етноним на всички останали тракийски племена, приели Христовото учение за своя Вяра.
Все пак, за да определят старите автори, че има тракийски народ, то това отделение от другите е били преди всичко по езика и обичаите. По-късно тия траки изчезват от изворите и се появяват на тяхно място първо българите, а след това словените заедно със склавините, което за човек, на който българският език му е роден е разбираемо кои за нас са словни и кои не са. Така, че българи(блъгари) е верско понятие, станало име на народ. А няколко века по-късно някъде след 16в. започва да се пише за „славяни” и се създава славянската теза. Така, че думите на Паисий писал в 18 век са напълно правилни: "измежду славяните, българите бяха най-славни ..."

Ние Българите през средновековието се самонаричаме и изписваме блъгари(а не булгари или болгари) и титлата е црь, а не цар.


© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼



„  Преди да се обяви за цар (василевс) през 913 г. Симеон е бил титулуван от византийците „архонт Вулгариас“, което се е превеждало „Княз, владетел на българите“.
В старобългарския превод от гръцки на Светата Библия по-нятието „княз“се среща в книга Битие 49:10 в смисъл на скиптър, като върховен символ на светската власт, равнопоставен символично на императора.
Понятието „Княз“ освен като скиптър е натоварено смислово и като „жезъл“ в стария превод на книга Естир 8:4. По този начин по-късно е запазено и значението му в полския и чешкия езици.
Отчитайки близостта в произхода и езика можем да приемем, че титлата „княз“ (кънязъ) е истинската най-висша титла не само на българите, но и на местните тракийски предводители, заварени от тях по тези земи. Така в "нашата история+ насилствено местните траки „станаха“ славяни, но все пак техните предводители биваха наречени князе, защото така са останали в народната памет.
Старобългарският език (наречен доста по-късно църковнославянски) от език на църквата и църковния клир се превърнал в език и на по-издигнатите в културно отношение хора в Русия (заедно с Украйна), Сърбия, Влашо и Молдова, благодарение на българските духовници Киприян, Гри-горий Цамблак, Ефрем (българин, родом от Търново и сръбски патриарх), св.Сава, родом от Тетово ( Македония), сръбския потриарх Йоаникий Втори, също българин и много други. По този начин той ще участва при формирането на литературните им езици, които ще оказват влияние върху по-широки народни маси в тези страни.
Официалният държавен и църковен език на княжество Влашко до 1861 г. е старобългарския език благодарение на Григорий Цамблак, т.е. от края на Втората Българска държава.
Княжеското достойнство и свързаните с него особени символи на властта са осигурявали легитимността и уважението към властта. „Княз“ отговаря на гръцкото „архонт“ и стои наравно с латинското „rex“, английското „king“, немското „konung“ и несъмнено в по-късната традиция „княз“ е била титла на най-висшия управник и така е била равнозначна на латинското „цезар“ и на гръцкото „кесар“.

Най-важния довод за българския произход на думата „княз“ е упоритото й приложение в народното предание и в общинната политическа уредба до Освобождението от турско робство през 1878 г. Назоваването на българските първенци „кнезове“ и „старейшини“ (а след Освобождението и на владетелите ни князете Батемберг и Фердинанд – б.а.), свидетелства ЗА ДЪЛБОКА ИСТОРИЧЕСКА ПРИЕМСТВЕНОСТ, стигаща чак до традицията на Именника на българските князе (Ст. Чурешки).”

Стоян Николов
RSS за автор