В архива на БАН се пази документ, чието значение трудно би могло да бъде омаловажено. Става дума за непубликувано писмо протест на серските и неврокопските първенци, изпратено до парижкия издател Ернест Леру на 19 февруари 1876 година.

Известният в цял свят френски издател се заинтересувал живо от отпечатания в Белград първи том на Славянската Веда и чрез посредничеството на професор Александър Ходзко влиза във връзка със Стефан Веркович и взема присърце идеята да продължи издаването на следващите томове (един от които щял да съдържа избрани епически песни за Александър Велики). В същото време обаче в Прага и Виена на чешки и немски излиза "История на българите" от Константин Иречек, в която именитият учен отрича достойнствата на "Веда Словена" и я обявява за мистификация. Силно смутен, Леру се отказва от намерението си. Това огорчава не само Ходзко и Веркович. Неврокопските и серските първенци - безспорно най-компетентните в случая, вдигат глас в защита на "Веда Словена" и българската национална кауза. Те се събират в Серес и решават да отговорят на Константин Иречек от името на българския народ.

Ето защо ние смятаме за необходимо да приведем целия документ дума по дума, като осъвременим само правописа.

Серес, 19 февруари 1876 г.
До господин Леру
Париж

Господине!

Откритите от Господина Ст. И. Верковича български народни песни от предхристиянската и предисторическа доба, с название "Веда Словена", печатани в Белград 1874-то лето, привлякоха вниманието на учения свят. Нашиът народ, който е виновникът за опазването и предаването да се явят на бял свят старите обичаи и обреди на своите прадеди - славяни, държа досега съвсем дълбоко в мълчание, и чакаше хладнокръвно всеобщата критика и нейната присъда върху тези от неоценима важност за светската история на миналото песни. Това той правеше от привардване да бъде предначинател, и в същото време, задържаше си правото в случай противоявление да издигне гласа си в защита на това, което той е опазил на поколението в изтичане на такива времена, пълни от бури и разрушителни преврати.

Той (народът ни) вече видя няколко критики за в полза и не на тези песни, обаче тяхното обсъждане като нямаше общ характер, и онези, които повдигнаха гласът си против тях, като частни лица, и то повечето от народност, враждебна на славянското племе, нашиът народ все едно продължаваше да мълчи. Сега обаче, когато неожидано той видя тъй нелепо и необмислено нападнати безценните съкровища, които той е опазил като свещен залог, оставен му от памтивека от неговите прадеди, и от человек с идеали и който се занимава с поправянето на досегашната история на народите, сега, казва ми, езика му се вече развързува. И той трябва да говори.

Като синове на този народ ний подписовшите настоящето писмо и като от мястото или поне наблизо до него, сми имали честта отчасти да испитами истинността на тези песни, за все ще говорим и в името на правдата и то само върху домогванията на г-на Константин Йосиф Иречек, чехский историк.

В издадената си на последнье (време) история за българскийт наш народ Г-н Иречек казва, че песните, печатани от Г-на Верковича, са "ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА ОТ НЯКОГО СИ БЪЛГАРИНА ПРОФЕСОР, от когото ИЗМАМЕН Г-Н ВЕРКОВИЧ КУПИЛ ГИ НА ВИСОКА ЦЕНА."

С тези малко думи г-н Иречек се сили да намали тежестта на г-н Верковичевият труд, и на това, което изглежда от страниците на старата история невъзможно (и така) увековечи унизителното прозвище "варварин", прикачено на това племе, от което води породата си и сам господин Иречек. Но да оставим това настрана и да попитаме г-на Иречека какво би казал той, ако се срещнеше лично с песнопойците и чуе онова с ушите си от техните уста, което е видял напечатано във "Веда Словена" и какво би казал, ако в лицето "българина професор" - както той нарича Ивана Гологанов, който при селския поп в с. Търлис, Неврокопско окружие е свършил на гръцки език църковните книги: октоях и псалтир - нищо друго, ще кажем ний, освен дето да променим мнение, както това стана и с французина г-на Дозона на 1872 лето, който това време беше дошел на мястото да испита тези песни, и който преди да направи това, във срещането с едного от подписовшите настоящето ни писмо, на попитваньето му как съди за тези песни негова милост се изказал почти тъй, както се изразявал и г-н Иречек.

Правдата прочее го изисква същото да стори и г-н Иречек, и което предварително трябваше да направи, че тогава да затопеше перото за нападанье чуждийт труд; защото да напада един предмет человек, КОГАТО ПРЕДВАРИТЕЛНО НЕ Е ИСПИТАЛ ДОБРЕ, ЩЕ КАЖЕ, ЧЕ У ТОЗИ ЧЕЛОВЕК НЕ СЪЩЕСТВУВА ПОЛОЖИТЕЛНОСТ И ЧЕ ТОЙ ГОВОРИ САМО ДА ГО ЧУЕ СВЕТА, ЧЕ ГОВОРИ (к.м., Т.Р.), та, че ако думите му и да не струват ни строшена бодка, нещо, което ний не можем да припишем на г-н Иречек, а същото време пак и не можем да му оправдаем постъпката, която ний сматряме като плод на самооблъщение и самонадеяна фантазия.

Впрочем ний ще кажем на г-н Иречек И НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ МУ, АКО ИМА ТАКИВА, ЧЕ ОТКРИТИЯТА НА Г-НА ВЕРКОВИЧА, ДОКОЛКОТО СМИ СЕ УВЕРИЛИ НИЙ, СА ИСТИНА НЕОБОРИМА, ЗАЩОТО ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ В УСТАТА НА ЕДНО ПРОСТОЛЮДИЕ ОТ БЪЛГАРСКА НАРОДНОСТ, и като е тъй, тяхното съдържание хвърля вдън земя досегашната история на миналото, която неправедно е китила чужди глави с китки от славянски цветя. С товя свършвами за сега писмото си към г-на Иречека, г-не Леруж, бъдете добър да го доведете да се напечати във Вашето Периодическо списание "Ревю критик", за което крайно ще ни задължите.

Приемете най-отлични почитания и приятелските поздравления на

Вашите

Поп Иван п. Георгиев, свещеник в Серес

Поп Константин Стоянов от Петръч

Поп Андон Стоев от Гайтанино, Неврокопско окружие

А. Л. Каишев от Ахър-Челебийската кааза, ученик от Киевската Духовна Семинария

Соф. Иванов, учител от Либяхово (Неврокопско)

Еф. Поп Траянов, учител от Петръч

Никола К. Слепов Гайтанджиев от Сопот

Иван поп Станив от Сопот

Иван п. Кумков от Сопот

Миндо Г. Вълчев, ученик от Американската семинария в Самоков

Н. П. Пандарев, учител в Г. Проди, Серско (Броди)

А. П. Петров, учител в Неврокоп

Коста В. Сарафов, Гайтанине, Неврокопско (Гайтаниново)

Кочо Мавродиев, учител в Гайтаниново, Неврокопско

Кочо А. П. Атамков, учител в Старчища

Спас п. Траянов, учител

Х. Геор. П. Иванов, учител в Просечен, Драмско

К. Евров от книжарницата на Д. К. Манчов в Солун

Ст. П. Салганджиев, учител в Серес

За мен

Общности

Моите RSS

Писмо относто "Веда Словена" от 19 февруари 1876 г. Серес

Коментари