Охридска архиепископия

Охридска архиепископия

Охридската архиепископия (Архиепископия охридска на Първа Юстиниана и на

цяла България) е автокефална (независима) православна църква, приемница на

Преславско-Дръстърската патриаршия. Създадена е през 1018 г. от император

Василий II и закрита неканонично със султански ферман през 1767 г., като

нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

История

С падането на България под византийска власт през 1018 г. с указ на император

Василий II от 1019 г. тя е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална

архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и

седалище на българския патриарх.

Официалните титли на Охридските архиепископи са различни: първоначално

Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата

на 12 век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България (или

на "всички българи"). (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης

Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).

Независимостта й от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в още два

указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху

териториятя на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и

предстоятелите й да са само българи. В изпълнение на тях първи архиепископ е

определен българин - Иван, монах от манастира „Свети Йоан“, но след него

това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на

епрископиите е намален.

Като приемници на Българска патриаршия, която хронологически е шеста по

ред в църковната история, Охридските архиепископи като продължители на

всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога

"патриарх" и има сведеня, че в 14 век тази титла им е призната от Вселенската

патриаршия.

По-известните от охридските архиепископи са:

* Йоан Дебърски (1018-1037) - първият охридски архиепископ.

* Теофилакт Охридски (ок. 1081/84- ок. 1107/15)

* Димитър Хоматиан (1216-1234) - автор на Краткото житие на Климент

Охридски, в дарствен надпис на сребърна рамка на икона в църквата „Света

Богородица“ се нарича сам "архипастир на българите".

* Константин Кавасила (ок. 1250)

* Макарий Охридски: Надписът на гръцки в новопостроената църква „Света

Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“) в Охрид от 1295 г. го споменава

накрая: "...При архиерейството на Макария, всетейши архиепископ на Първа

Юстиниана и всичка България, в г. 6803-1295, индикт 2-и."

* Никодим Охридски (споменат 1452)

* Прохор Охридски (българин, споменат 1528 или 1540, 1542, 1543, 1547

починал 1550), шири славянската книжнина в Охрид.

* Валаам Охридски (1598 г. обезглавен от турците във Велес).

Катедрален храм на Охридската патриаршия е базиликата "Света София" в

Охрид построена от Борис I в 863 г. върху стар християнски храм от

късноримската епоха. Архиепископ Лъв през 11 в. също има принос към

2

2

устройването на катедралата. Архиепископ Григорий I разширява притвора в

1317 г. През турското владичество „Света София“ е превърната в джамия и

катедрален храм на патриаршията става „Света Богородица Перивлепта“

(„Свети Климент“).

Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски — до 1767 г., когато

Охридската архиепископия се закрива. От тогава, до 1878 г. в Охрид има гръцки

епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861

г. "до предствителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата

порта за избавяне "от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди

основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и

на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв

митрополит на Българската екзархия в Охрид.

http://www.makedonskatribuna.com/OhridskaArhiepiskopija.pdf