0 0 гласа

Валутният борд

 
Валутен борд




България е държава, която функционира в условията на валутен борд. Това е институция / механизъм, при който основната валута на страната е "вързана" с фиксиран или плаващ валутен курс към т. нар. резервна валута. Тази резервна валута е една от стабилните международни валути в света. Изборът коя да бъде зависи от икономически и гео-политически съображения – близост и обвързаност (икономическа) на страната с валутен борд до/със страната, към чиято валута се фиксира, перспективи и насока на развитие.


Валутният борд е известен още и под името паричен съвет. Механизмът на паричен съвет осигурява намаляване на инфлацията в дадена страна, фискална и бюджетна дисциплина (бюджет, близо до балансирания или с излишъци, или ниски дефицити под 1% от БВП). Централната банка в съответната страна е ограничена в част от своите типични функции на емисионна институция – няма право да провежда парична политика, да кредитира правителството, да рефинансира търговските банки.


Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г., след края на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Той се прилага по силата на приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 германска марка. След въвеждането на еврото като единна европейска валута в Европейския съюз (ЕС) от началото на 1999 г. курсът е 1955.83 лв. за 1 евро. А след деноминацията на лева в България през юли 1999 г. фиксираният курс е 1.95583 лв. за 1 евро. Твърдо заявяваната позиция от БНБ и правителствата на страната от въвеждането на борда досега е, че България ще запази паричния съвет и този фиксиран курс до влизането си във валутно-курсовия механизъм ERM II (т. нар. предверие на еврозоната) и до приемане на еврото.


В централната банка се създават три управления - "Банков надзор", "Банково" и "Емисионно". Управление "Емисионно поема функциите на валутен борд.


Към края на ноември 2009 г. валутните резерви (активите на управление "Емисионно") на България възлизат на 25.3 млрд. лв. по данни на БНБ. Част от тях е и фискалният резерв на правителството – 7.5 млрд. лв. в края на ноември.


 Валутният борд представлява монетарен механизъм, който поддържа фиксиран курс с чуждестранна парична единица.


Основните характеристики на ортодоксалния валутен борд са:


- Чуждестранните валутни резерви трябва да са покриват паричната маса в обръщения, както и резервите на търговските банки към борда.


- Валутният борд поддържа пълна и неограничена обмяна между местната парична единица и валутата, към която е вързана, без ограничения за транзакциите.


- Валутният борд единствено печели пари от лихви и инвестиции на резервите (приспадайки разходите за издаване на местни пари).


-Валутният борд не изпълнява монетарна политика и не заема пари на правителството. Властта не може да печата пари, може само да събира данъци и да взема заема за да посрещне разходите си.


-Валутният борд не действа като заемодател от последна инстанция за търговските банки, и не регулира изискванията за резервите им.


- Валутният борд не се опитва да манипулира лихвените нива. Връзката му с чуждата валута води до доближаване на лихвите и инфлацията към страната, чиято е тази валута.


Последици от валутния борд


Валутният борд не може да издава пари без покритие, а вместо това издава стойността на местни пари срещу резервите от чуждестранната валута в трезора си (най-често това са евро и долар). Положителното салдо на платежния баланс рефлектира в по-високи депозити на местните банки към централната, както и по-високи депозити на фирмите в местните банки. Ръстът на вътрешното предлагане на пари е съчетан с ръста на депозити на банките в централната банка, което води и до увеличаване на валутните й резерви.


Плюсове и минуси


Основното при тази система е, че валутната стабилност вече не е под въпрос. Негативите са, че страната не може повече да определя монетарна политика, а фиксираният валутен курс до голяма степен ще определя условията за международна търговия, независимо от икономическите различия между търговските й партньори. Обикновено валутният борд е предимство за малки, отворени икономики, които трудно поддържат самостоятелна монетарна политика.


Примери от близкото минало


Хонг Конг поддържа валутен борд, както и България и Литва. Естония върза валутата си към германската марка през 1992 г. Аржентина изостави механизма през януари 2002 г. след сурова рецесия. Все пак, аржентинският борд не бе ортодоксален и не спазваше стриктно тези правила - факт, който много посочват като причина за срива му.


ЕВРО  Влизането в еврозоната означава износ на ВСИЧКИ финансовите резерви - злато, валута, ДЦК и т.н... собственост на България, в Европейскта централна банка във Франкфурт. Срещу това ще получим правото да печатаме евро. за целите на паричното обръщение в България, но до размера на "обезпечението" в ЕЦБ. Отделно от това трябва да внесем и пропорционална ежегодна вноска в т.н. Защитен фонд, за спасяване на фалирали банки и държави в Еврозоната. Тук е причината  "Вишеградската тройка" да не се натиска за еврозоната.  ERM-2 е валутният съюз на ЕС    

ЕЦБ изобщо, ама изобщо не се интересуват от нашите закони и условия.!

Ама, нямало тогава да влезнем в чакалнята.  Да подаваш молба за нещо и да ... поставяш условия. Ами естествено.

Чехия: Само луд може да иска да влезе в Еврото сега, и да плаща €3 трилиона дългове на старите членки...

 

"България, която не можа да бъде убита от приемането й в Евросъюза, сега ще бъде ликвидирана чрез приемането й в еврозоната".  Иво МАКЕДОНСКИ

На референдум Дания отхвърли еврото. А питате ли се защо Англия не въведе еврото? Швеция?

 

Гърция- всъщност това беше най-голямата операция по разграбването на Гърция в най-ново време!

 

Все замирисва на кинти, които някой се кани да сгъне… Зорът  е за едни 20 милиарда Евро, гарантиращи Валутния борд. Кой и как  да  ги чопне?


Въвеждането на еврото €  в България (не дай Боже това някога да стане) ще отключи най - низките търговски Страсти у добросъвестните ни търговци: ако нещо струва 1 лев, на другия ден след въвеждането на новото платежно средство вече ще струва 1 евро. Спестяванията на хората в банките (отнася се за тези, които все пак имат някакви спестявания, освен заеми и ипотеки) ще се обезценят още на момента (банките си знаят плана още от времето на сривовете на "Балканбанк").

Престъпната жилка освен, че ще обезцени спестяванията, но и ще покрие поредните кражби/липси на държавни средства по сметките в чудовищни размери.

Европерспектива:  Пенсията от 200 лева става 100 евро. Заплатата от 500 лева става 250 евро. Бобът от 5 лева става 5 евро... 

ИСТИНАТА е, че еврото ще продължава да струва ~2 лева САМО докато се намираме в чакалнята.  ИСТИНАТА е, че в момента на преминаване от "чакалнята" в "зоната" съдбата и цената на нашето левче ще се решава не от нас и нашите майцепродавци, а от излъсканите маникюрирани и гелосани евробанкери, на които не им трябва скъп лев и не ги е грижа за покупателната способност на пенсиите?

   

Праг за оцеляване 360 лв,  обаче минималната пенсия е 250лв...  Национален статистически институт: През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

И  стотинки за коледна добавка.

Около 85-90% от българите сме сървайвъри,  опитваме се да оцелеем...

България трябва да преразгледа натрупването на индустриалния и банковия капитал, да го ревизира и да се каже кой и как е станал индустриалец или банкер, с какви пари и от коя приватизация ! Откъде се пръкнаха Васил Златев, Валентин Златев, Васил Божков, Огнян Донев, Левон Хампарцумян, Георги Тучев, Красимир Узунов , Георги Гергов, Николай Банев, Ветко Арабаджиев, Младен Мутафчийски, Васил Велев, Кирил Домусчиев, Тодор Батков, Христо Ковачки,  Ахмет Доган и прочие още 5000 лапачи-милионери/милиардери.  

Отделно политиците.


Оттам трябва да се започне.

 

БВП = потребителските разходи + инвестициите + правителствените разходи + разликата между износа и вноса

Бизнесът няма място в политиката и управлението(нарича се олигархия). А още по-малко има думата, когато става въпрос за упражняване на основни конституционни права на гражданите.

Българска Народна Банка официално:   Външният дълг на България (частен и държавен) в края на МАРТ 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро, или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година. Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.

 

На всеки 100 лева изработени от мен държавата ми удържа 27,95 лева.

От оставащите ми 72, 05 лева плащам 20 процента ДДС за потребените от мен стоки и услуги. Дотук е ясно, че от изработените от мен 100 лева не мога да ползвам повече от 57, 63 лева.  От тях като извадим акцизите за гориво и алкохола и държавните такси за услугите и останалите данъци излиза, че основно работя за да издържам държавата.

 

Стефан Северин • НЯКОЙ ПОМНИ ЛИ какъв бюджетен излишък завеща правителството на Тройната коалиция на победителя през 2009 година – Борисов? 6 милиарда!!! Които бездарникът пропиля за нула време и взе заеми. Сега имаме 25 милиарда заем. А той с нашите два милиарда сегашен излишък – лъже, че са от контрабандата! Раздава, накъдето му скимне и купрува гласове за изборите догодина!

 

Няма никакви държавни пари, има само пари на данъкоплатеца—Маргарет Тачър.   Управляващите  вземат от нашите пари(данъци, такси, бюджетът),  част от тях прибират за себе си,  осигуряват си преизбиране и прочие удобства, а с останалата част ни създават проблеми...   Бюджетът, който пълним всички, а го харчи само Той, с арогантна некомпетентност, иззад надуто, новобогаташко и безвкусно самочувствие,  за стадиончета, за ГЕРБ(избори, заплати и апартаменти), за държавни служители-предизборно, за боклучав асфалт и прочие.

 

Петър Петров: Вътрешната политика на ББ - държавата срещу гражданите - заплатите на държавните служители се вдигат с 10% , а за гражданите се вдигат данъците, осигуровките,таксите. Тока и газта.