Турско робство

Турците идват в България, като грабители,  убийци и разбойници, и нищо в България  не им принадлежи.  Нищо откраднато не принадлежи на крадеца, нито на тези, които се смятат за негови наследници.

Думата "турчин" винаги ще поражда в съзнанието ми три  неизменни асоциации: ятаган, мазен идиот с разпасан пояс над примряла българска девойка и една бесилка във февруарска зимна виелица…!

Интересно как и защо в народното творчество има толкова кървища и насилие, идващи от турското „владичество”?

Чия поръчка е народното творчество, когато не е имало партии, чиито поръчки да изпълнява?

Както е казал народът “крушката си има опашка” и не вярвам няколко столетия народът да е изливал мъката от чуждото подтисничество в песни и предания, защото някой така му е бил поръчал.

Много сме политкоректни!  Правим робството владичество или още по-либерасткото- съжителство, за да угаждаме на поробителите!

Отделният човек може да не е роб буквално, НО народа като цяло, държавата, царството е ПОД РОБСТВО, това трябва да се осмисли.  Когато ти работиш , а господаря ти само яде и сере, бие те, коли те,  плащаш му данък,  че си хаби зъбите от твоята храна, взема ти децата, @бе жена ти и ти нищо не можеш да му направиш, как се нарича това?

Периодично насилствено сменя християнската религия с мюсюлманска, акт, придружен от масови жестоки убийства. Периодично пали и руши храмове и манастири! Унищожава висшето ни духовенство и налага чуждо такова! Българският народ за завоевателя престава да бъде народ, той е ГЯУР!

На възловите места финанси и икономика, банки, тютюни са били в ръцете на  хюмнета- евреи и арменци.

Ами да, ние българите винаги сме били лоши! В Случая сме правили завери, банди по друмищата и горите и сме тепали турските инвеститори и търговци, били сме сепаратисти, терористи и всякакви други..... А те, горките, ангели небесни с..... кървави ятагани в ръцете!

"Робство: 1.... 2. Живот под чужда политическа власт; иго." ТОВА ЕДНО ОТ ЗНАЧЕНИЯТА НА ДУМАТА "РОБСТВО" В "БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК".   "Български тълковен речник" е един - съставен от Андрейчин и допълван през годините, като последното му издание е от 2012 г.

А специално на българската клада съчки ще хвърлят точно онези, които осмиват историческата ви чувствителност и я обясняват с робски комплекси.

Отписване на робство е признание на придобити земи. 

Зоран Михалков: Впечатлен съм от героичните опити на някои хора да представят живота на българите в Османската империя като една приказка в която са си живеели в огромни къщи, трудели се с песен на уста в полза на султана, пътували са навсякъде в империята и са се разбирали по-един прекрасен начин с турците, башибозуците и черкезите. В общи линии- всичко е било прекрасно, нямало е никакви проблеми, убийства, грабежи, всички българи са имали права, строели се къщи, църкви и училища.

Главния аргумент- кой роб може да си го позволи това, а?

Само където забравят някои подробности. Гюлханския хатишериф е обнародван през 1839 година, Хатихумаюнът през 1856 година, и двата реформаторски укази са обнародвани под натиска на Великите сили и политическите реалности на 19 век и Османската империя е била принудена да даде някои права и свободи на подчинените народи.

Ама българите не са живеели само през 19 век и втората половина на 18 век под османска власт както ни внушават някои хорица.

Те умишлено забравят, че Търновското царство пада през 1393 година, а Видинското е превзето през 1396 година.

След това следват едни векове- 15, 16, 17 век.

Я да ми покажат големите български къщи през 15 век?

Или новите църкви и училища през 16 век?

На възловите места финанси и икономика, банки, тютюни са били в ръцете на  хюмнета- евреи и арменци.

Или веселите българи, които обикаляли империята през 17 век и ставали все по-богати и богати?

Няма как да стане, защото такива чудеса през тези векове няма. И сега нагаждат един период от към около 100 години, в който империята е била принудена да разхлаби примката под натиска на Великите сили и се бият в гърдите как българите са живеели много добре и не е имало никакво робство или иго.

Ама забравят за едни 380 години преди това в които животът на българите е бил доста тежък и мизерен и пълен с кланета, убийства, отвличания на деца, насилствена ислямизация и робски труд на полето.

Отписване на робство е признание на придобити земи. 


Зоран Михалков: Впечатлен съм от героичните опити на някои хора да представят живота на българите в Османската империя като една приказка в която са си живеели в огромни къщи, трудели се с песен на уста в полза на султана, пътували са навсякъде в империята и са се разбирали по-един прекрасен начин с турците, башибозуците и черкезите. В общи линии- всичко е било прекрасно, нямало е никакви проблеми, убийства, грабежи, всички българи са имали права, строели се къщи, църкви и училища.

Главния аргумент- кой роб може да си го позволи това, а?

Само където забравят някои подробности. Гюлханския хатишериф е обнародван през 1839 година, Хатихумаюнът през 1856 година, и двата реформаторски укази са обнародвани под натиска на Великите сили и политическите реалности на 19 век и Османската империя е била принудена да даде някои права и свободи на подчинените народи.

Ама българите не са живеели само през 19 век и втората половина на 18 век под османска власт както ни внушават някои хорица.

Те умишлено забравят, че Търновското царство пада през 1393 година, а Видинското е превзето през 1396 година.

След това следват едни векове- 15, 16, 17 век.

Я да ми покажат големите български къщи през 15 век?

Или новите църкви и училища през 16 век?

На възловите места финанси и икономика, банки, тютюни са били в ръцете на  хюмнета- евреи и арменци.

Или веселите българи, които обикаляли империята през 17 век и ставали все по-богати и богати?

Няма как да стане, защото такива чудеса през тези векове няма. И сега нагаждат един период от към около 100 години, в който империята е била принудена да разхлаби примката под натиска на Великите сили и се бият в гърдите как българите са живеели много добре и не е имало никакво робство или иго.

Ама забравят за едни 380 години преди това в които животът на българите е бил доста тежък и мизерен и пълен с кланета, убийства, отвличания на деца, насилствена ислямизация и робски труд на полето.