''Ако на майката й е трудно, знай,че на бебето му е още по-трудно''-това ми каза педиатърката на Ники, когато дойде на задължителния преглед 24 часа след като бяхме изписани от родилния дом и аз не можех да се държа на краката си от болки и от алергичната реакция от упойката. И това си повтарям и досега постоянно като ми стане тежко...защото мога да поговоря и да ми олекне като ми е тежко, мога да запаля цигара и да ми се отпуснат нервичките, мога да си пусна музика и да се отпусна , а бебо може само и единствено да плаче ! Каквото и да му е , единствено може да си помогне с плач .А бебо не плаче .Мама плаче повече от бебо .Бебо знае, че няма смисъл да плаче, защото мама винаги дава навреме млекцето и подушва навреме наакания памперс и го сменя с песен ,или ако не го подуши добре, бебо просто е измислил да не шава много , за да не се залепи целия в своите ако...Затова бебо е супер-герой.Бебо много добре знае как да оцелява ,въпреки че му е толкова трудно в комуникацията с големите хора.А мама мисли,че той е много по-голям човек от нея и от другите :) Докато мама става по 10 пъти на нощ да гледа дали бебо е завитичък , бебо ако му е студенко, не мърда и е видял,че така не се отвива.Ако мама е надула парното повече и бебо чувства,че ще се свари, одеалото го намира мама на топка в крачката му.Бебо чувства,мисли, знае и измисля, въпреки че е толкова мъничък ,крехък и зависим. Всъщност той е много издръжлив от мама .Един малък сървайвър :)