- Познайте какво купих миналата седмица - каза тайнствено баба и изчезна в другата стая.
С майка ми се спогледахме в тих ужас, но решени да харесаме каквото ни е взела, дори то да е плетена блуза в яркосин цвят или вълнена  пола на кафяви ромбоидчета... Повечето й подаръци към нас бяха определено не по вкуса ни, но обичта ни към нея никога не позволяваше да й кажем направо да спре да купува с повод и без повод...
След секунди обаче баба донесе с щастлива усмивка купчинка детски дрешки, една от друга по-красиви.
- Ето - казва ми - да имаш момичченце, ще го облечем царски, най-хубавото ще е.
Зарових ръце в дрехите, на гърлото ми се спря подозрително щастлива буца. Дрешките бяха невероятни! Червено, плътно и мекичко якенце с апликация на мече на гърба, невероятно елегантно изглеждащо, на вид за детенце на 6-7 месеца. Рокличка тип гащеризонче (която се облича върху ританки и блузка), на нежнорозови и сини цветчета. Бяла рокличка с бухнали ръкавчета. Друго якенце, мекичко, жълто, по-тънко, с ципче. Пижамка - горнище и долнище - беличка, със сини ръбчета и синя якичка и синьо зайче избродирано отпред. И още красиви блузки, панталонки, роклички...
Толкова се ядосах, че не си нося фотоапарата! Не можах да снимам тия красоти, но определено ги запечатах в съзнанието си. Баба беше толкова щастлива докато ми ги показваше и говореше колко иска да си има правнучка от мен. Каза че е взела дрешките (забележете!) от втора употреба - което просто ме възхити - как е успяла да ги намери толкова запазени и красиви дрешки, кажи-речи неизползвани (а една рокличка си беше и с етикета!). Пак се замислих колко е важни дрешките да се дават с любов, а не да са задължително нови!!! И пак започнаха да ми минават луди мисли за бебето-момиченце, което искам, искам, искам, а не мога да имам... (все още)...

Но когато и да го имам знам че баба ми е приготвила най-хубавите дрешки, с които да го посрещна и об(л)ичам :) :) :)