Снощи приятелят на кумата ми се похвали, че е станал вуйчо :) Много се зарадвах, а тя наизвади няколко дрешчици, които е донесла за бебето от Франция. Едни такива мънички, пухкавки. Та стана на въпрос за детските дрешки, гаджето и каза, че като имат бебе, ще ги вземат тези френските от сестра му. И тя като рипна - нови щяла да купува, как така щяло да износва чужди дрехи, други щяла да донесе. И аз тъпо се почесох па главата. Честно казано - не виждам нищо лошо в износването на дрешки. Пък  не ми е ясно защо покрай всички други разходи около бебето, да хукна да му купувам дрехи, при положение, че леля ми има от двете си деца дрехи, които НЕ са обличани или са обличани по 2-3 пъти - едно бебе расте страшно бързо, нещата му омаляват за месец-два - кога да ги износи до парцал, който не може повече да бъде облечен...Може би гледам твърде практично на нещата, а може би така мисля, защото ние с братовчедите ми наистина сме износвали до късане - първо братовчедката , после аз, накрая братът на братовчедката. Наистина има купища сладки дрешки, които ще ми се иска да има моето отроче и ще му купувам...Но чак пък да се заричам, че никога няма да облече носена дрешка...
Ми аз пък и количка и столче за кола  не искам да купувам. Ей на, на леля ми количката и столчето  са прекрасни, ако успее да ги запази до 2 години - защо да не ги взема, а да трябва да давам 200-300 лева за количка и още 100 и нещо за столче...При положение, че можем да си позволим всичко да е ново - разбира се, защо не...Но тъй като това ме съмнява да стане скоро, не виждам нищо лошо да ползваме старите неща...