Статията е от д-р Уилям Сиърс: CO-SLEEPING: YES, NO, SOMETIMES? За тези, които не знаят кой е д-р Сиърс, той е лекар педиатър с практика от повече от 30 години, баща на 8 деца, асоц. предподавател по педиатрия към Калифорнийския университет, получил педиатричното си образование в Харвардката Детска болница в Бостън и в Детската болница в Торонто ( 2-те най-големи детски болници в света), където е бил и отговорен шеф на отделението за новородени и асоц. преподавател по педиатрия. Издал е повече от 30 книги по педиатрия, статии в списания за родители и е участвал в повече от 100 телевизионни предавания в 20/20, Donahue, Good Morning America, Oprah, CBS This Morning, CNN, NBC's Today Show and Dateline. Да спим с бебето – да, не, понякога?
    НАШИЯТ ОПИТ Първите ни 3 бебета спяха много лесно. Не чувствахме нито нужда, нито желание да споделяме с тях леглото си. Освен това по онова време бях отскоро лекар в среда, където спането с бебето се смяташе за странно и дори опасно. Тогава, малко по-късно през 1978 г., се появи 4-тото ни дете Хейдън и нейното раждане промени живота ни и цялостното ни виждане за спането. Ако не беше Хейдън, много от книгите ни никога нямаше да бъдат написани. Хейдън мразеше леглото си. Най-накрая, след пълно изтощение, жена ми Марта взе Хейдън в нашето легло. От тази нощ нататък всички спяхме по-добре. Всички спяхме щастливо заедно – толкова щастливо, че това продължи 4 години, дотогава когато се роди следващото ни дете. Скоро след като „рискувахме” със такова спане, аз се консултирах по въпроса наличната специализирана литература. Голяма грешка! Всички те повтаряха старата изтъркана фраза: ”Не взимайте бебето в леглото си.” Марта каза: „Не ме интересува какво казват книгите, уморена съм и имам нужда от малко сън!” Първоначално трябваше да преодолеем всички тези притеснения и предупреждения, че детето ще развие зависимост и ще започне да ни манипулира. Вие вероятно сте запознати с дългия списък с причини тип „ще съжалявате”. Е, добре, ние не съжаляваме. Щастливи сме. Хейдън откри пред нас един цял нов прекрасен нощен свят и искаме да го споделим с вас. Спането с Хейдън отвори сърцата и умовете ни за факта, че има много различни стилове на поведение на родителите по отношение на нощния сън и родителите трябва да бъдат чувствителни и да използват това, което ще помогне на всички членове на семейството да спят най-добре. През следващите 16 години ние спяхме със всяко от следващите ни 4 бебета (с едно за един период). И въпреки че сега ни е хубаво да спим сами, още пазим онези скъпи спомени на връзката ни през нощта.
Не е необичайно. Първо си мислехме, че вършим нещо необичайно, но скоро открихме, че и много други родители спят с бебетата си също. Те просто не споделят това с лекарите или роднините си. При разни обстоятелства, когато възникваше въпросът за съня, ние казвахме, че спим с бебетата си и тогава другите родители също тайничко си „признаваха”. Защо е нужно родителите да бъдат така потайни за начина на спане, който прилагат и да се чувстват сякаш вършат нещо странно? Повечето родители в цялата световна история са спяли заедно с децата си. Защо този красив обичай е табу в нашето общество? Как е възможно културата ни да е така образована в някои отношения и така погрешно насочена по отношение на родителството?
Как да го наречем. Спането с бебето се нарича по различно начини. „Семейно легло” (family bed) е термин, който се харесва на много, но пък отблъсква други, които си представят куп деца, „нагъчкани” на едно малко легло с татко и семейното куче едва-едва свито на края на матрака. „Съ-спане” (Co-sleeping) е термин, който повече подхожда на спането при възрастните. „Споделяне на леглото” е термин, често използван в медицинската публицистика. Аз лично предпочитам термина „споделяне на съня” (sleep-sharing), защото както от опит ще се убедите, едно бебе споделя много повече от пространството на леглото. Бебето и майката, спящи един до друг споделят взаимодействия, безопасни и здравословни.
Лични наблюдения. В първите години, след като започнахме да спим с бебетата си, аз започнах да наблюдавам спящата двойка, сгушена до мен. Започнах да вярвам, че в това споделяне на съня с бебето се появява специална връзка между двойката мама - бебе, която се отразява благоприятно на бебето. Мозъчни вълни, механизъм някакъв, нещо мистериозно във въздуха? Не можех да не почувствам, че има нещо добро и здравословно във всичко това. Ето какво конкретно забелязах:
Марта и бебето спяха на една страна, обърнати един към друг. И дори, ако в началото разстоянието между тях беше по-голямо, бебето естествено се примъкваше към Марта, лицата им бяха едно срещу друго, почти на дъх разстояние. Повечето от майките, които съм интервюирал, казват, че обикновено спят по гръб или на една страна (както бебетата), което дава на майката и бебето лесен достъп един до друг за кърмене. Други изследователи наскоро писаха за предимствата на спането лице-в-лице (Mosko and McKenna 1994). Когато забелязах тази лице в лице, почти нос в нос поза, се зачудих дали въздуха, който излиза от носа на майката, засяга дишането на бебето и дали има експериментални изследвания по въпроса. Има ли сензори в носа на бебето, които да отчитат дъха на майката и така тя да действа като пейсмейкър или стимулатор на дишането? Изследователите са открили, че носната лигавица е богата на рецептори, които могат да се окажат влияние върху дишането, въпреки че точната им функция е непозната (Widdicombe, 81). Вероятно дъхът на майката и/или мирисът стимулират някои то тези рецептори и по този начин оказват въздействие върху дишането. Един от преобладаващите газове в издишвания въздух е въглеродният двуокис, който действа като респираторен стимулант. Изследователите измерили количеството на въглеродния двуокис в издишвания въздух на майка, която спяла с бебето си. Те потвърдили логичното предположение, че колкото по-близко е бебето до носа на майката, толкова по-голяма е концентрацията на въглероден двуокис и вероятно това е точното количество въглероден двуокис, нужно за стимулация на дишането (Mosko 1994). " Докато наблюдавах спящата двойка, бяха заинтригуван от хармонията в дишането й. Когато Марта си поемаше дълбоко въздух, бебето също си поемаше дълбоко въздух. Когато поставях бебетата ни кожа-до-кожа върху гърдите си, забелязвах, че дишането им се синхронизираше с издигането и спадането на гърдите ми. " Спящата двойка е често, но не непрекъснато в спящ синхрон. Марта често навлизаше във фазата на лекия сън няколко секунди преди бебетата да навлязат в такъв. Те се приближаваха един към друг, Марта често по някакъв вътрешен сензор, се обръщаше към бебето и го накърмяше или докосваше, след което двойката кротко продължаваше да спи, често без нито един от двамата да се е събудил. Също така понякога двойката едновременно се размърдаше. Когато Марта или бебето се раздвижваше, другият също се размърдваше. След като прекарах часове в наблюдение на тези красоти, съм сигурен, че всеки от спящата двойка оказва въздействие върху модела на сън на другия, макар че само мога да предполагам как. Вероятно тези едновременни раздвижвания позволяват на майката и бебето да „практикуват” събуждането като отговор на живото-застрашаващо събитие (в случай, че Синдрома на Внезапната Детска Смърт е дефект на способността бебето да излезе от сън, вероятно спането с бебето ще помогне за съзряването на тази способност). " Следва наблюдението "посягам –и –докосвам" . Бебето протягаше ръка, докосваше Марта, поемаше дълбоко въздух и отново се успокояваше. " Бях изумен от това колко много взаимодействия протичаха между Марта и бебетата по време на общия им сън. Единият ще се размърда и другият ще се размърда. Марта дори без да се събуди ще се протегне и докосне бебето, което в отговор ще се раздвижи за малко. Тя периодично полузаспала ще провери бебето, ще оправи завивките му и след това лесно ще се унесе. Изглежда, че бебето и майката прекарват голяма част от нощта в „проверка” на присъствието на другия. Не ми липсваха часовете сън, от които се отказах в изследване на тези очарователни взаимоотношения.[/list:u] Нашият син, д-р Джим, пристрастен моряк, дава своята гледна точка на бащата по отношение на споделянето на съня с бебето така: „Хората често ме питат как моряка се наспива, когато е сам в океана. Докато спи, самотният моряк включва лодката на автопилот. И понеже морякът е такъв синхрон със своята лодка, то ако вятърът се обърне и нещо не на ред с лодката, морякът ще се събуди.” С две думи, двойката майка-бебе, които споделят съня си, се радват на взаимното присъствие без да си пречат един на друг.