15 правила за здраве и дълголетие от Изтока
„Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли”
На Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие:
* Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли.
* Животът ни се дава за радост и затова няма нужда да се напрягаме, тревожим и преуморяваме поради нещо, което не си струва. – твърди Сун Съйямо.
* Но това не означава, че трябва да се предаваме на напразното веселие и бездействие –
ако седиш дълго, ще си навредиш на тялото, ако лежиш дълго, ще навредиш
на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго,
ще навредиш на мускулите. – казвали древните китайци.
* Мъдър е този, който знае кога да спре. Това означава, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата създава ритъма, а от покоя произлиза всяко движение.
Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот:
* Лицето трябва по-често да се масажира.
* Косата трябва по-често да се разресва.
* Очите трябва постоянно да се движат.
* Ушите трябва постоянно да бъдат нащрек.
* Горните и долните зъби трябва постоянно да се докосват.
* Устата трябва винаги да бъде прикрита.
* В устата винаги трябва да има слюнка.
* Дишането трябва да бъде леко.
* Сърцето трябва да бъде винаги спокойно.
* Съзнанието трябва да бъде винаги отворено.
* Гърбът винаги трябва да бъде изправен.
* Коремът трябва по-често да се гали.
* Гърдите винаги трябва да бъдат свободни.
* Речта не трябва да бъде многословна.
* Кожата трябва да бъде леко овлажнена.
Хуан Тинцзян, учен от 9 век, дава следните съвети:
* След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете.
* След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете.
* След като сте изживели живота си без да се поддавате на стиснатост и завист, можете да си отдъхнете.
Още от дълбока древност учителите на Китай са говорили за съответствието между сезоните и етапите в човешкия живот.
* Детството е „пролетта на живота”.
Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към
самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време
на растеж и бързи промени.
* Младостта е „лятото на живота”.
Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. В този период на
човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното – в
него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.
* Зрелостта е „есента на живота”,
когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или
не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата,
издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става
източник на хармония и покой.
* Старостта е „зимата на живота”.
Това е сезонът на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са
пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и
чувствата.