Пловдивския съд пое делото за клевета, заведено срещу бившия кмет на Сливен Йордан Лечков. Бизнесменът Илия Георгиев, известен като Манастира, иска 50 000 лева от ексградоначалника заради това, че на 07.12.2011 г. на брифинг, пред журналисти го нарекъл публично “измамник”. Делото е обиколило няколко различни съдилища в страната, сред които сливенския и ямболския съд.

В исковата си молба до съда Илия Георгиев описва отношенията си с Лечков като чисто делови. В качеството си на едноличен собственик и управител на фирма “Манастира 2008” ЕООД той твърди, че не е имал отношения с бившия кмет, включително и по Закона за обществените поръчки. Затова бил изумен, когато по време на пресконференция на 7 декември 2010 г. Лечков казал публично:

“Кой не го знае в Сливен Илия Манастира, че той е измамник, дайте да отидем на съд и ще стане ясно кой е...”.     След публикация в местен вестник близки и познати започнали да питат Георгиев: Каква беля си направил? Защо кметът на Сливен те нарича измамник?

Трудно ми е да отговоря на всеки един и да обяснявам, че “нямам сестра”, т.е., че кметът ме клевети, твърди бизнесменът.

В резултат на позорящите думи пострадал и бизнесът му. Испанските му съдружници в крупна строителна фирма, която гради жилищен комплекс в Слънчев бряг, му поставили ребром въпроса да изчисти името си и да направи така, че те да не се срамуват от това, че по вестниците пише, че е измамник.

Явих се като свидетел, за да се докажи истината за клевета срещу Манастира. Но какво излезе? Българската съдебната система е частна и е подчинена на управляващите!

От ясно по ясно, че Лечков на брифинга на 07.12.2010 г.  много ясно каза пред журналистите,  това съществува като запис от брифинга, че Илия Георгиев- Манастира е измамник и БТВ е взел  пари от „краваря”. В какво се изразява това, че частния съд в България е подчинен на управляващите? Нека Ви запозная с хода на делото: Съдията преди да влезе в съдебната зала подкани Лечков и адвоката му Иван Ангелов с жест, само където не се разцелуваха, да заповядат вътре в залата. От представените материали, който доказват казаното от Лечков на брифинга, съдията прие само вестник Сливенско дело, а записът от брифинга доказващ обвиненията не се прие. Забележете: „Да бъде призован журналиста, който е писал статията „Нито едно дело няма да има осъдителна присъда" във вестник Сливенско дело!”

Кой е той? - Жив ли е? Ще си признае ли?- когато Лечков каза на пресконференция на 29.05.2012 г., че вестника  е негов. Защо е необходим свидетел да докаже това, което е казал Лечков на брифинга? Защото има запис, който  може да бъде изслушан и тогава да се пита негов ли е  гласът! В това се състой заблуждаването на съдията, който прави съдебната система да е зависима от съдиите, тъй като този запис съществува в пресцентъра. Редно е ЕС да не ни иска докато не си оправяме законите, така че съдиите, който се правят на кьорави, да носят наказателна отговорност, когато прикриват истината.  

Щи си признае ли журналистът, когато вестника е под лапите на Лечков?