|
Имам фалшиви пари в портфейла си. Не успях да намеря надпис, който да гласи: "Обезпечена със злато от националния резерв". Защо ли? Защото реално моите левчета не са обезпечени със нищо. Те нямат стойност. Лошата новина е, че и ти имаш фалшиви пари в портфейла си.
Парите се използват за доброволна размяна на стоки. Те са най-търгуваната стока. Но дали левовете са пари? Отговарят ли те на характеристиките на парите? Характеристиките са следните:
- Делимост;
- Преносимост;
- Трайност;
- Разпознаваемост;
- Оскъдност (висока стойност по отношение на обем и тегло — правенето на пари не е евтино).
Представете си, аз съм производител на пари. Правя златни монети с различен номинал. Пускам ги в обръщение, като започвам да пазарувам с тях стоки, от които имам нужда или желая. Хората си казват "Брей какви хубави и удобни пари, ще ги ползваме и ние в търговията си". Златото чудесно пасва на петте характеристики — може да се дели на произволно малки късове, лесно преносимо е, не се разваля, хората могат да се научат да го разпознават и има висока стойност по отношение на обем и тегло. За удобство може хората да внасят златото в банката и да пишат чекове, които са по-лесни за носене. Така се получават книжните пари.
Нека разгледаме примера за банкерът Гошо, който има два килограма злато в банката си — по едни от Иван и Пешо. Иван и Пешо, съответно, пишат чекове за определените суми. Техните чекове са гарантирани в злато. Те казват: "Отиди при Гошо и той ще ти даде злато за тези хартийки". Само че бай Гошо се оказва гаден и подъл мръсник и решава да дава заеми в чекове или да пазарува или търгува стоки срещу тях. Ооопс! Какво се получава? Има повече чекове, от колкото злато в трезора. И какво следва от това? За по-лесни сметки приемаме, че Гошо е написал два пъти повече чекове отколкото злато е имал. Когато това се разбере от хората, а то ще се разбере — рано или късно, тогава цените в чекове веднага ще скочат двойно. Освен това ще се окаже, че Иван и Пешо няма да могат да получат срещу своите чекове същото количество злато, което са внесли в банката, а два пъти по-малко.
Проблемът при хартиените пари е, че лесно се подправят. По този начин се нарушава една от характеристиките на парите — оскъдността. Ще кажете, че парите са защитени със десетки степени на защита и не може току така да бъдат фалшифицирани. Само че забравяте нещо. Кой печата тези пари? Не може ли този някой да напечата, колкото си иска? И той го прави. Познахте ли кой е? Да се върнем на горния пример за банкерът. Кой печели от цялата ситуация? Гошо, разбира се — той получава за нищо нещо. Хората които за взели заеми от него също печелят — те пазаруват "на вчерашни цени" и ще връщат заемите в обезценени чекове. Печелят също и хората от които Гошо е купувал стоки, ако са съумяли да се отърват бързо от чековете. Кои са потърпевшите? Иван и Пешо, които в този момент са имали от злополучните чекове. Бихте казали, че Гошо е нагъл крадец, нали? Също и че чековете са фалшиви.
Сега нека хипотетично заменим горните действащи лица със следните съпоставки: Гошо=Република България чек=лев злато=злато изберете си единия от Иван или Пешо и сложете своето име на негово място. Какво се получава? Република България ти казва: "Тези левове са пари и аз винаги, когато поискаш, ще ти ги заменям за злато от моя резерв". "Чудесно!" — казваш ти — "Тези хартийки са много по-готини от онова тежко злато, пък и щом винаги, когато поискам ще мога да си взема златото, тогава всичко е направо СУПЕР!" След време, обаче, държавата е в паричен недостиг. Вместо да пооправи управлението си(да освободи пазара от рестрикциите, които налага, за да се увеличи събираемостта на данъците), да сниши разходите си (да съкрати административен персонал, който не е нужен) и да разпродаде активите си (приватизация), държавите по света прилагат следните две практики:
- Увеличение на данъците
- Печатане на пари
Докато първата мярка е непопулярна сред населението и крие риска на народното недоволство, втората практика може успешно да служи за крадене на пари от населението. Следствието се нарича инфлация. Инфлацията е нещо нормално за съвременните икономисти, които считат, че "ако тя се държи в едни разумни граници, всичко е наред..."
Освен това инфлацията води и до увеличение на данъците. Как ли? Да речем, че получавате двеста лева и плащате 25% данък (числата са примерни). За да изглежда много загрижена за вас, държавата задължава работодателя ви да ви плаща минимум 250лв, независимо дали вие изработвате толкова. Обаче се получава така, че по скалата за стъпаловидното данъчно облагане вие навлизате в графа, за която данъкът процентно е по-голям (да речем 30%). Сега вие вместо да плащате данък една четвърт от заплатата си, вие плащате почти една трета. Какво става с вашите пари? Въпреки увеличението на заплатата ви с една пета, вашите пари са загубили покупателната си сила два пъти. Какво да кажем за пенсионерите, на които им увеличават пенсиите с пет-шест процента... Да се върнем на въпроса: "Левовете пари ли са?" Те притежават следните свойства: делимост; преносимост; разпознаваемост. Ами свойствата трайност и оскъдност? Ооопс! Левовете не са трайни, защото след известно време изгубват покупателната си сила. Освен това на тях няма надпис, че са обезпечени от златния резерв на България(или защото няма толкова злато, колкото пари, или въобще няма злато в резерва). Не са и оскъдни, защото държавата може да произвежда, колкото реши от тях, когато си поиска. Държавата фалшифицира собствените си пари.
На моята банкнота от два лева пише "За подправка виновните се наказват съгласно закона". Разбира се, обаче, държавата няма да накаже сама-себе си, затова тя не се свени да ни лъже, краде и убива. Лъже ни, като твърди, че левовете са пари. Краде ни, като печата сама фалшиви пари и ни ги пробутва за истински. Убива ни, като ни докарва до крайна нищета.
-------------------------------------------------------------
Ползвана литература: "Честни пари" — Гари Норт Книгата онлайн: http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/North/gnhm/Contents.htm
|