Както може би някой от вас знат, от скоро време и аз съм причислен към трудещото се население в България. Въпросната фирма, за която имам щастието да работя се казва ConsultCommerce и като всяка себеуважаваща се европейска фирма, освен за себе си, се опитва и да се грижи за основния си капитал - нейните служители.
Една от практиките за да се направят служителите сплотени и щастливи е да ги изкараш извън работната среда за да се опознаят и да се позабавляват малко и видят колегите си в друга светлина, различна от тази, в която ги виждаш в офиса всеки ден.
Че нашата фирма решили да ни водят до Девин.
Петък следобед се качихме почти всички колеги в колите на някой от тях и в дружна колона потеглихме. Аз бях в колата на Румен - Project Manager-а ми, който също така е и блогър, В нея бяха още и съпругата на Румен - Роси, както и още един колега - Данчо.
Имахме междинна спирка на Бачково, на едно заведение, до което има много красив водoпад и след което е отбивката за Бачковския манастир.
Там изчакахме закъснелите и поехме отново към Девин. Дългия планински път ми се стори сравнително кратък, благодарение на компанията в колата, както и на приятната Chill музика, която звучеше от колонките.
Нещата, които ми направиха впечатление по време на пътя бяха Пампорово(което виждах за пръв път), гадните пътища в курорта, мини-кариерата, построена специално за курорта, рибарниците за пъстърва, Широка Лъка и всичките и къщи в старинен стил, няколко крайпътни ханчета и красивата природа.

След около 2-3 часа вече бяхме в Девин. Хотела в който отседнахме - Спа Хотел Девин се намираше точно в центъра на града до общината и не беше трудно да се открие. Паркирахме и се настанихме.
След това повечето от нас видяха, че в цената на нощувката има включени безплатни басейн, фитнес и сауна и се сетихме, че сме си забравили банските(мен ме беше особено яд, защото предния път като си бях в Нова Загора мислех да си ги вземам, а ги забравих). Тръгнахме да си търсим бански из града. За щастие попаднахме на магазин за спортни дрехи и там продавачката ни каза, че разполага с бански. :) Ние я зарадвахме, че сега и се е паднало да прави оборот от този артикул.
След като се върнахме в хотела, видяхме, че имаме около час-два до официалната вечеря. Решихме да го ополозотворим в басейна. Облякохме банските и повечето от нас ги и сефтосаха. Басейна си имаше спасител и близо до него имаше табло, на което бяха изписани нивата на хлор, ph и температурата на водата. В големия басейн тя бе 29, а в детския 31 градуса.
Пошляпахме се малко и хайде на  вечеря.
Ресторатна в хотела беше с добър интериор, но за жалост прекалено силно звучаща музика. Имаше оркестър, който свиреше главно народна музика и български парчета. Песните бяха добри, но силният звук разваляше цялото удоволствие.
А сега малко за яденето... мали какво ядене беше :)))) Първо една голяма чиния с няколко вида салати в нея, после пилешко вретено, с някаква гарнитура и нещо като паниран хляб под вретеното. На края на вретеното бях почти преял, но сервитьорката реши, че трябва да ни донесе и десерт. Лошо няма. Като видях красивият му вид(нещо като торта, на която блатовете бяха шахматно наредени с редуващи се бели и черни области) и си казах няма начин това да не е вкусно. То и беше. Имах чувството, че крема му беше от истиснки течен шоколад. Тортата беше почерпка от една колежка - Зики, по случай рождения и ден, който беше на същата дата. Ами напънах се и го изядох и него :) Май само аз от всички колеги си изядох всичко(ся нама да хабим парите на фирмата. Щом е платено трябва да се oпoлзотвори :))
След обилното ядене и пиене(пияни поне нямаше) слязохме долу до дискотеката в хотела. Беше малко помещение с евтини цени и  сравнително нормална музика. Щеше да е още по приятно ако един порядъчно сръбнал господин не се буташе постоянно около нас и беше престанал редовно да прикляка и да прави нещо като поклони последвани от разперване на ръцете му. По едно време реши, че може да слага и чаши на челото си, без да ги разлива. Искаше да вземе моята да показва номера си, аз му отказах, после бирата на колега Ицо, но и той не му я даде, В крайна сметка, този господин накара 2ма от колегите да напуснат дискотеката, тъй като не можеха да изтраят лиготиите му, Музиката беше от всякакъв тип, само Deep Purple, дето не пуснаха за жалост :( Към 2 и 30 ми се приска и си отидох към стаята.
Обзавеждането на стаите също бе от европейско ниво. Направи ми впечатление лепенка в банята, която на български и английски обясняваше колко се вреди на природата перейки се толкова много кърпи и да гледаме да си оставяме кърпата на земята за пране само когато наистина е необходимо за да сме запазили природата чиста :)
На сутринта се събудих към 8 и реших да търся баничка с айранче из града да закуся. От около 40 минутно обикаляне подобно животно не намерих. Прибрах се в хотела и разбрах, че сме имали включена и закуска. Проблема бе, че го разбрах в момента, в който закуската бе вече свършила. Казах си, че подобно нещо вече няма да пропусна :) Купих си 2 макси кроасана с плодово мляко, но за жалост не остана време за кафе.
Към 10:30 част от колектива се събрахме да посетим Ягодинската пещера и пещерата "Дяволско гърло". Поради това тръгване не можах да си взема и кафе.
Качих се пак в колата на Румен и поехме отново. Бях леко развълнуван, защото за пръв път щях да влизам в пещера. Пътят пак мина леко и приятно, с изключение на това, че на едно място видяхме как пред нас паднаха камъни по склона и един очастък от пътя се изпълни с прах.

Пропуснах да спомена, че пътувахме в Триградското ждрело, което беше много красиво и грандиозно. Пътят от 2те страни беше заобиколен от много високи отвесни скали. Дори спряхме да се полюбуваме на гледката.
Решихме първо да посетим "Дяволско гърло". Екскурзовода ни разказа набързо за пещерата, каза че за да я преминеш от единия и край до другия се равнявало на изкачването на 20 етажна сграда, каза, че в пещерата имало около 40 метрa водопад, каза, че поради този водопад там било много шумно и че вътре нищо нямало да ни казва:) Пропусна да спомене, че според легендите, това е пещерата, в която Орфей едно време е слизъл до долната земя за да търси Евредика, но някой му напомни и го разказа. Около пещерата ми направиха впечатление 2 паркирани руски джипа, на които емблемите бяха сърп и чук в нещо като стилизиран връх на копие.
Ходенето из пещерата беше интересно преживяване. Изкачване нa много стълби. Някой от тях доста стръмни и високи. От време на време имаше нещо като площадки, на които спирахме да си починем и да направим снимки. А самата пещера представляваше нещо като огромна зала в скалата. Супер висока и обширна. До колкото разбрах преди на дъното е имало езеро. Наистина бе шумно от водата, падаща около нас.

За мен лично най-красивата част дойде като наближихме изхода на пещерата и видяхме как слънчевите лъчи се опитват да си пробият път в тъмнината. Много красива и ефектна гледка, която трудно се описва с думи.

След не знам колко време прекарано вътре, излязохме и навън. Румен каза, че е чувал за хора, които са припадали в тази пещера и това се е дължало на някаква промяна на налягането или нещо подобно, което за жалост също беше пропуснато да се спомене от ексурзовода. Не знам дали е от това или от умората, но и аз се почувствах леко омаян след това.
На върха ни чакаха продавачи на мед и на планински чай. Направи ми впечатление меда от мента, който имаше много интересен ментов вкус, оставащ ти в устата след опитването му. Доста от колегите си купиха от него. Аз за жалост не можах, тъй като вече бе свършил.
Много лошо впечатление ми направиха многото пластмасови бутилки, които реката беше събрала на изхода на пещерата. Иначе природата беше перфектна:)
След това трябваше да вървим няколко стотин метра надолу по пътя за да стигнем отново до колите. Качихме се и поехме към Ягодинската пещера.

Там видяхме "Лифта на Тарзан", което представляваше въже опънато от единия край на пътя до другия, и което пускане по въжето с нещо като дръжка за ръцете струваше левче.
В Ягодинската пещера беше далеч по-интересно. Първо екскурзовода беше много "на Ти" с  пещерата. Преди около 40 години е бил от хората, които са я изследвали и обхождали. Освен това имаше и много добро чувство за хумор. На входа ни предупреди, че ако  пипнем скалните образувания, ще бъдем затворени за 24 часа в пещерата на тъмно, сами и без бира :)
Там похода представляваше километър и 400 ако не се лъжа. Това било само 1 десета от общата дължина на пещерата, която се разделяла на 3 нива. Нашия поход беше на най-долното.
По пътя слушахме истории за пещерата и за причудливите образования в нея, видяхме прилепи(според мен, някой от тях бяха препарирани), перли, които по състав и начин на образуване са идентични с тези от морето, но им липсва органичната част, видяхме къде Кирил и Методий са се учили на азбуката, Дядо Коледа и джуджетата, праисторическа акула, родопска двойка(младоженеца бил Иванчо от еди кое си родопско село, а булката Марийка от смолянско. Марийка беше хвнала здраво Иванчо през кръста и не му даваше много да шава), видяхме и пълната тъмнина, което настина беше за мен пълна тъмнина(сложих си ръката до носа и не я забелзвах). Сигурно сме видели и други интересни скални образования, за които в момента не се сещам. Ако имте възможност горещо ви препоръчвам да посетите тази пещера. Много е интереса, а ако имате и късмет екскурзовода ви, да е същият както и на нас, великолепното преживяване е гарантирано.
Разбрах, че тази пещера е единствената в България, в която се сключват напълно законни граждански бракове, и че членовете на чепеларското пещерняшко дружество празнуват там Нова Година. Елхата в една от залите и, може да пристои в пещерата няколко години и да си остане със същият свеж вид(поради постоянната температура и влажност на въздуха). А си беше и хладничко. Особено като застанеш близо до входа и от външна страна и усещаш как ушите ти започват да замръзват.

След тази пещера поехме обратно към хотела. По пътя решихме да хапнем в Орфей(това така и така не разбрах дали е село, или просто някакво крайпътно ханче) Отбихме се уж да опитаме печена пъстърва, но нямаха, после Румен реши да си поръча карначета - отново нямаха, поръча си таратор и пилешко татарско кюфте - по едно време донесоха таратора, но имаше копър, който Румен не ядеше. Тогава сервитьорът ни бил казал, че нямало и татарско кюфте, ама явно никой от нашата маса не го е чул. Беше забравил да ни донесе и картофките.... По едно време вече ще ставаме, а Румен все още чакаше да му донесат кюфтето и беше ял само картофките си. Тогава ни казаха и че са ни уведумили по-рано за липсата му като продукти.... В крайна смекта Румен си тръгна от кръчмата гладен. Аз ядох плескавица, която много напомняше на "пиле по бански" по вид и по вкус(едно време к'ва плескавица бях ял на воденицата в Благоевград... ) Явно вече в това заведение няма да ходим :) А и кафето им не струва.

След като се прибрахме в хотела си починахме малко и хайде на сауна. Температурата вътре бе 71 градуса. Влажноста каквато си я направиш с един дървен чарпак и менче пълно с вода. Румен бе по-вътрешен в нещата и от време на време люсваще по един чарпак вода върху нагорешените камъни в ъгъла на сауната.
 Мога да кажа, че бе доста приятно, а и жегата бе някак си приятно странна, не както сухата жега лятото примерно.
Тъй като ми бе за пръв път на сауна останах около 10 минути. Не било хубаво да се стои много(особенно ако си с ниско кръвно).
След сауната в басейна и един горещ душ. После нещо ми стана зле и легнах да си почина. По едно време се сетих, че трябва да ям нещо, но нямах никакъв апетит.
Тръгнахме с колегата Ицо(съекипникът ми) из града да го разгледаме и да хапнем някъде. Влязохме в едно заведение, в което най-голямо впечатление ми направиха любезността на сервитьорката и плазмения телевизор с гадните чалгии по него.(новия клип на Кали е отвратителен :()
Там ядох "Пататник". Това представлява нещо като омлет с варени картофи. Типично родопско ястие е и много засища. Освен яйцата и картофите вътре имаше и малки парченца праз май. Знам, че всеки го прави както му е вкусно и няма точна рецепта. Реших и аз да си го правя в къщи в предвид продуките и коефициентът му на засищане :) Изпихме по 2-3 айрана и се прибрахме.
Тогава извадих и лаптопа(бях си го взем да уча за изпита ми, който беше след 3-4 дена. Наистина поучих малко и изпита го взех успешно), седнахме във фоайето и започнахме да точим от безжичата връзка в хотела(която не беше много от бързите). Проверихме си пощите с някой от колегите, някой влязоха и в icq, и skype. По едно време при нас дойде един от новообразувалата се българска "интелигенция" с големи вратове и типичен начин на говорене, който поиска за 2 мин. да покаже на приятеля си какъв мерцедес щял да си купува. За 70 000 Евро един от последните модели(не се сещам точно коя класа беше) с много красива масивна предница, с екрани на облегалките за глави на предните седалки(този бизнесмен каза, че щял да пуска порно на малките да не му пречели да кара :)) и 2 аспуха отзад. Абе и на мен ми хареса количката(макар, че като се замислих, май досега не съм виждал накуп цената му).
Изтощи се батерията на  лаптопа, а колегите взеха да пристигат от ресторанта на хотела да играят карти. На мен обаче кам 12-1 много ми се приспа и си отидох да спинкам.
Сутринта отново кукуряк, отидох да видя прословутата закуска в хотела - една голяма маса с всякакво ядене, машина за кафе на нескафе, машина за портокалов сок и машина за препичане на хляб. Лошо нямаше. Хапнахме и отидох да си приготвям багажа за тръгване.
В 11 почти всички колеги бяхме във фоайето на хотела готови за тръгване.
Наредихме се отпред за прощална снимка и отново по колите.

Минахме през Пампорово и църквата "Успение Богородично". Много красив храм, въпреки, че все още бе в процес на изрисуване на стените. В нея звучеше много красива ортодоксална музика, която правеше атмосверата много приятна. Останах наисина удовлетворен от посещението ми в храма. Дори си купих един диск с такава музика. Благодат е. Особено ако решиш да полегнеш и да си пуснеш спокойна музичка...
По пътя спряхме, ако не се лъжа на "Синият Хан", който изключително много ми хареса с вида и обслужването си. Още на входа те посрешат с бъклица над вратата и  2 табели, като на едната от тях пише за едно магаре, което еди кога си, изпило 10 кила патоки и умряло, да сме внимавали :)
Вътре атмосверата типично битова, на втория  етаж  по стените имаше  лампи във формата на газени фенери, тавана беше с нарочно грубо-издялани дървени греди, които придаваха много идентичен вид. Сервитьорите бяха в народни носии и обясняваха какво точно стои зад странните имена в менюто. Там си поръчах Качамак. Това пък е нещо като царевично брашно(май беше варено) изсипано върху пържени яйца и поръсено със сирене. Също много насища. Ако си поръчаш кисело мляко за вкъщи, ти го дават в глинено гърне с едни дъгли лъжици. Звучеше само народна музика, която беше с перфектната сила на звука - хем да се чува, хем да не ти пречи на разговора. А тонколоните бяха окачени на стената в червени вълнени торби за да се сливат с интериора(както каза Румен ;))
Много приятно впечатление ми направи това ханче. Дори със сметката ни оставиха и визитки, но си забравих визитката в къщи и сега не съм сигурен как точно се каваше. Ако няко се сети, моля да остави коментар и ви препоръчвам ако случайно минете покрай него и сте гладни да не пропуснете да се спрете. Намира се някъде между Пловдив и Чепеларе.
Около час след това вече бяхме в Пловдив. Остнах с много добри спомени от този уикенд. Пробвах от много неща за първи път и за тази година посетих нещо за първи път(нали Далай Лама беше казал, че всяка година човек трябва да посети място, което никога преди не е бил посещавал). Единствените ми забележки са за замърсената на места природа и  за поголовното строителство из Пампорово. Направи ми впечатление и че Девин не може да предложи почти нищо интересно за туристите: магазините в събота и неделя бяха затворени, няма банички с айран, не можах да видя сувенири... Като цяло могат да се опитат и да направят нещо за да могат туристите и посетителите му да си запълват приятно времето в моментите в които не са на СПА в хотела и не са из околностите на града.(ходенето по кръчми не се зачислява в запълването на време, а в необходимост). А и нямаше много кръчми в града.). СПА услугите не можах да ги опитам. Някой от колегите и колежките обаче се възползваха. Не съм чул никой да се е оплаквал. Цените също според мен бяха нормални. Ако се интересувате в сайта на хотела би трябвало да има информация за услугите, които предлага.
Ами това беше начина, по който си прекарахме уикенда на 17 и 18 Март. Пожелавам на всеки да се "билдва с тима си" по подобен приятен начин :)

*за незнаещите английски(ако има такива) Team Building може да се преведе като "Заздравяване на колектива".