За Забранения град и за едно акробатично представление

Ако някога имате щастието да посетите Пекин, непременно разгледайте Забранения град (кит. Гугун) – една от най-големите забележителности не само в столицата, но и в цял Китай. Ще ви е нужен поне половин ден, а по-добре е да му посветите цял. Метрото ще ви отведе точно до Вратите на небесното спокойствие – южния вход на Забранения град. Ние обаче нямаме никакво време за губене, защото трябва да се приберем по-рано в хотела и да се приготвим за акробатичното представление, което ни очаква вечерта. Вземаме си такси заедно с Добринка и Марин и се отправяме към целта. Докато пътуваме, Добринка ни разказва за операта, която са гледали предишната вечер. В Китай това изкуство не прилича много на европейското и освен пеене включва декламиране, танци, пантомима, акробатични изпълнения, бойни движения и какво ли още не. Добринка, която е ценителка на изкуството, несъмнено е впечатлена, а от репликите на Марин разбирам, че оперното представление не е успяло да докосне сърцето му. Когато тя разказва за събитията на сцената, Марин възкликва: “И сюжет ли имаше?!”

Ето ни пред вратите на Забранения град – най-големия добре съхранен дворцов комплекс в света, разпрострял се на 720 декара площ. Истински град – с многобройните си зали, павилиони, градини и беседки, обитавани в продължение на пет века от двадесет и четирима китайски императори, техните съпруги и наложници. Освен тях само прислугата и висшите държавни служители са можели да влизат в двореца. Той е бил недостъпен за обикновените хора и затова още през Средновековието е бил наречен Забраненият град.

Започваме обиколката си от северния вход, където си вземам аудиогид на руски. В първата голяма постройка, която виждаме, са избирали съпругите и наложниците на императора. Те трябвало да бъдат не само умни и хубави, но и да очароват владетеля с уменията си да пеят, рисуват, декламират, танцуват, свирят... Не им е било лесно, да ви кажа. Понеже наложниците са били хиляди (без преувеличение), някои от тях изобщо не са били удостоявани с внимание от страна на императора и затова, когато са навършели 35 години, им е било позволено да напуснат двореца и да се омъжат. Пикантни подробности в началото, но наистина така започна разходката ми в Забранения град.

Всъщност в северната му част са разположени жилищните помещения, а в южната – административните сгради, защото югът според китайската теория усин е свързан с деня и слънцето, с активното, мъжко начало (Ян) и затова с управлението, а северът – с нощта и луната, с пасивното, женско начало (Ин), следователно е по-подходящо да се живее в северната част.

Повечето от павилионите са затворени, но отвън се вижда наредбата им, която ме учудва, да не кажа изненадва, със своята оскъдност. Бих я определила по-скоро като семпла (за нашите разбирания и представи), отколкото като разкошна и бляскава. Тук няма да срещнете кой знае колко скъпи и ценни предмети и произведения на изкуството, както в европейските дворци и музеи. Обяснението е, че през 1937 г. Забраненият град е бил разграбен от японците, а през 1949 г. правителството на Гоминдана се е опитало да спаси съкровищата на двореца и половината от тях са пренесени на остров Тайван. Днес в музея на столицата Тайпе се съхраняват около 600 000 експоната (!) от Гугун.

Ако все пак искате да видите подобни образци, добре е да знаете, че те са изложени в една обособена част вътре в Забранения град, за която се плаща отделен вход. Там се издига и Стената на деветте дракона, символизираща императорската власт. Изградена е от кирпич, облицована е с разноцветни керамични плочки и аз не се сещам за нищо познато, с което мога да я сравня. Самобитна и интересна е, заслужава да се види. Всъщност тя е копие на оригиналната Стена на деветте дракона, намираща се в парк “Бейхай”.

Част от Стената на деветте дракона

Експонати от злато и скъпоценни камъни

Златна статуя на Буда

В Забранения град, както вече споменах, има многобройни постройки. Понеже понятието “многобройни” е разтегливо, да му придадем количествен израз – 9999. В някои източници се среща числото 9995, в други – 9900, но да не издребняваме, важното е, че се приближава до 10 000, колкото са били според китайските вярвания помещенията, обитавани от Небесния владетел. Императорът, който е наричал себе си негов син, естествено, е трябвало да спазва някакво приличие и затова дворецът му си останал по-скромен от покоите на Небесния владетел.

Въпреки огромния брой постройки няма опасност да се изгубите в Забранения град, разбира се, освен ако не страдате от пълна липса на чувство за ориентация. Той има ясна планировка, изградена около основната ос север–юг. Отделните му части са свързани така, че неусетно преминавате от една в друга. Аудиогидът също ще ви помогне – щом се приближите до някое по-забележително място, в ухото ви започва да звучи информация за него, а миниатюрна светеща лампичка от схемата, разположена на това устройство, показва в коя точка на двореца се намирате. Ако не си вземете аудиогид, може да разчитате на сравнително обстойната информация на английски, която е изнесена на табели пред павилионите. Една голяма компания – IBM, ако не ме лъже паметта, – се е погрижила англоразбиращите да бъдат надлежно осведомени за названията и функциите на отделните постройки. Браво на IBM! Свършила е нещо добро и полезно!

Хилядолетният павилион, символизиращ есента (защо е хилядолетен – не знам: Забраненият град е построен в началото на ХV век)

Разхождайки се из императорските владения, забелязваме, че по ъглите на покривите има фигурки на животни и техният брой е различен. По-късно разбираме, че той зависи от важността на съответната сграда – колкото повече са фигурките, толкова по-значима е тя. Кой знае колко детайли са ни убягнали, защото е нямало кой да ни разтълкува символичния им смисъл. Както четох някъде в огромното интернет пространство, Забраненият град е една много интересна книга, която трябва да се разлиства внимателно. Бих добавила: и след предварителна подготовка и запознаване с китайската култура, в частност философия.

Броят на животинските фигурки по ъглите на покривите показва важността на съответната сграда

Ето ни вече в южния край на двореца, където се издигат трите най-големи и най-важни административни зали: на висшата хармония, на съвършената (пълната) хармония и на съхранената хармония. Когато ви разказвах за разходката си по площад “Тянънмън”, отбелязах, че имената на доста пекински забележителности са възвишено-поетично-духовни. За илюстрация ето свободен превод от английски на още няколко названия на сгради в Забранения град: Павилионът на обединеното съвършенство, Хълмът на натрупаното изящество, Павилионът на съприкосновението на Земята и Небето.

Хълмът на натрупаното изящество

Но да се върнем към трите най-големи сгради в Забранения град. В тях са се вършели важни държавни дела, вземали са се съдбоносни решения за цял Китай, състояли са се дворцови церемонии. В Залата на съхранената хармония например са се провеждали държавните изпити за висшите чиновници в империята. В Залата на висшата хармония – най-голямата в двореца – е разположен тронът на китайския владетел. Тук са се състояли неговите сватби (той е имал няколко съпруги, следователно са се вдигали няколко сватби), празнували са рождения му ден, посрещали са Нова година. От тази зала императорът е излизал на големия площад (30 дка) пред нея, за да му бъде отдадена чест от воините и служителите му.

Един от площадите в Забранения град

Залата на съхранената хармония

Тронът на китайския император

Залата на висшата хармония и площадът пред нея

Виждайки обширното пространство и светлите стълбища, които водят към тронната зала, си спомням началната сцена от известния филм на Бернардо Бертолучи “Последният император”. Стотици въоръжени мъже, изпълнили целия площад, се покланят на невръстния Пу И, а той – със сериозна и съсредоточена физиономия, несъответстваща на възрастта му – изпълнява стриктно дворцовия церемониал. Впрочем знаете ли защо се е казвал Пу И? Защото е бил ПУследният Император на Китай.

Преминавайки през многобройните врати на Забранения град на излизане, осъзнавам, че действително е било невъзможно случайно и безпричинно да се озовеш там, ако си простосмъртен. Освен от добре охранявани входове, дворецът е бил защитен и от широк ров, пълен с вода. Бдителни стражи денонощно са го наблюдавали от четирите ъглови кули на високата градска стена. Няма как да бъде другояче – това са селенията на властелина на Поднебесната империя, а не просто дворецът на някакъв обикновен владетел.

При вратите “Тайхемен”, на излизане от Забранения град

Забраненият град оставя у мен смесени чувства. Подобно на Великата китайска стена, той се размина с моите предварителни представи. Очаквах повече външен блясък, разкош и дори помпозност, но явно китайците са предпочитали да внушават мощ и величие закодирано, в символи, които за тях са били (и вероятно още са) толкова разбираеми и въздействащи, колкото за представителите на западната култура например е съкровищницата във виенския “Хофбург”.

Но да оставим дълбокомислените сравнения и без увертюра да се пренесем сред зрителите на едно акробатично представление, защото програмата за деня е тежка и време за плавни преходи няма. В Пекин такива спектакли могат да се гледат и извън цирковата арена, на театрална сцена.

Програмата откриват момиченца, които сръчно боравят с въженца и някакви непознати за мен уреди, наподобяващи по форма пясъчен часовник или макара. После пред очите ни се редуват изпълнения на мъжка група, чиито членове ту правят акробатични номера, ту си разменят шапките; на смесена двойка; на жена, която върти пъстри чадъри с всичките си крайници едновременно. В края на представлението един 7–8-годишен малчуган удря своите колеги в земята с изпълненията си на необтегнато въже. Той ме кара да се замисля за естеството на човешкото чувство за равновесие. Мен ако питате, обикновен талант и изнурителни тренировки не са достатъчни, за да направиш например челна стойка върху въже. Трябва Всевишният да те е погледнал доста благосклонно, когато си се раждал.

Все пак, във вид на послеслов, трябва да отбележа, че акробатиката има почти двухилядолетна традиция в Китай и е била едно от любимите развлечения и на народа, и на управляващите. Затова изобщо не е учудващо, че дори децата могат да изпълняват сложни упражнения. Школата си е школа – по-лесно е да вървиш по утъпкан от векове път, отколкото да проправяш просека в гората.


Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (2)
За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и отново за сградите в китайската столица

Аз бях в Китай! (3)
В околностите на Пекин, където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище, и, разбира се, Великата китайска стена!

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Аз бях в Китай (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай (7)
За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

Аз бях в Китай! (8)
За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня