Вдъхновение за този пост определено е Ела и нейната прекрасна разходка из Чикаго. Прииска ми се да ви разкажа и за нашия щат, и за нашия град. Поводът бе коментар на Ела към Коприва относно „къде е природата в Америка” - да, бетонът в големите градове е повечко, но има и красиви места, които ще се опитам да ви покажа.
Та за природата: Ела е права - природата вярно е в Колорадо. Е, и на някои други прекрасни места из тая огромна страна :), но в Колорадо я има в изобилие. Затова ме присърбя да ви запозная с Колорадо и да ви поразходя из него.
Много красиво място, изключително чисто и уникално като краски и релеф. На влизане в щата те посрещат табели с “Welcome to Colorful Colorado”. Можете да им вярвате, така е. Особено пък като се вземе предвид колко "нецветни" са околните щатове - да речем Юта, Небраска или Канзас...
Но и без сравнението с някои от по-скучните си съседи, Колорадо наистина е щат наситен с цветове целогодишно. Искрено се извинявам, че следващите две снимки не са наши - но не мога да се удържа да не ги кача - просто нямаме заснети точно такива места (това са единствените две чужди снимки и ще сложа източника):
http://www.interpretersunlimited.com/images/colorado_bells.jpg
http://www.coloradosbestbroker.com/images/Colorado-Winter-Fantasy.jpg
Колорадо е наричан „Стогодишният щат” (The Centennial State), понеже официално се води наличен от 1876 г. По това време ние сме вдигали Априлско въстание, а тук са завладявали Дивия Запад. Интересно е, обаче, как за един век от дивотията са израстнали хубави и интересни неща, а също и как дивата природа се вплита в ежедневието и как дивото се пази с душа, сърце и нокти.
През щата преминават Скалистите планини (Rocky Mountains), както и множество рекички и реки, най-съществените от които са река Арканзас (Arkansas; произнася се Аркан-'СА, без „с” накрая, и с ударението на последната сричка), която тече на изток и се влива по-нататък в р.Мисисипи.
река Арканзас
Другата много важна река е река Колорадо, която тече на запад – и всички знаем каква огромна работа е свършила с издълбаването на Големия каньон надолу по пътя си.
река Колорадо
В щата Колорадо се намират няколко от най-известните ски курорти на Северна Америка: Aspen, Vail, Beaver Creek, Telluride, Snowmass, Steamboat, Keystone, Breckenridge…. Класации за топ ски курорти колкото си искаш (The 15 Best Ski Resorts in North America; Top 20 Ski Resorts in North America), но която и да отвориш, от 15-20 имена почти поовината са в Колорадо, и няма как да е другояче.
пистите на Vail
скиори във Vail
Колорадо Спрингс е град, който много силно ни напомня на нашия Пловдив. И тук край града се простира планина, само дето е на запад, а не на юг, както са Родопите спрямо Пловдив. Релефът на планината тук е по-различен, с повече зъбери и остри форми, но като цяло, усещането, че си в полите на планината е същото.
Rocky Mountains край Колорадо Спрингс
Градът е богат на вода – в езерата, разположени в града и около него се лови риба – стига да не нарушаваш законите за съответния вид стръв и периодите, в които риболовът е забранен, за да се позволи на рибата да порастне на воля. В града текат и множество потоци (creeks), чиито корита са укрепени с огромни камъни и някъде дори със железобетонни съоръжения, които да поемат евентуални стихийни поройни води с огромен дебит по време на проливни дъждове или яко топене на снегове.
Помислено е предварително, за да не ни изненада бедствието, както обикновено се случва в родината ни. Тук е мислено и предвидено. И застраховката с камъните и бетона из потоците е направена така умело, че да е ненатрапчива и изцяло се скрива в пищната зеленина, тръстики и цветя по бреговете.
Нашето семейство живее край такъв поток и разходката покрай него е истинско удоволствие – в потока живеят семейства патици, това лято бяха две двойки зеленоглави патици тип mallards (познаваме видовете само защото синът ни участва ежегодно в конкурса за дизайн на пощенски марки с диви патици и гъски под закрила - и щем не щем, вече си падаме направо експерти по патешките видове). Ловът им е забранен – така че можеш да ги „уловиш” само на кадър.
Потоците са кристално чисти, не се изхвърлят никъде боклуци. Много рядко може да се види нещо „чуждо” да плава във водата – обикновено, ако е имало порой, то той го е донесъл отнякъде. Веднъж в потока плуваше количка от супермаркет. Това, обаче, са изолирани случки и чистотата на планинската вода и ромонът й надолу по речните камъни са истински балсам за всяка душа (особено, по-изнервената :)) Езерата също са рай за гъшите и патешките семейства.
Изгревите и залезите в Колорадо са просто уникални – сякаш някой е запалил пожар в небето - цветовете са ярки и наситени; карат те да спреш и да снимаш. Или просто да гледаш дълго, докато картината се смени.
изгрев
залез 1
залез 2
залез 3
Въздухът също е невероятна ценност тук - кристално чист – навява ми спомени от детството за планински курорти като Батак, Велинград, Банско. В Батак, когато някога се разхождахме из гората над язовира, имаше точно такъв въздух – иска ти се да вдишваш до пръсване. Височината си казва думата – и в Батак, и тук.
Надморската височина на Колорадо Спрингс е внушителна: между 1800 и 2100 м (градът е хълмист) – за справка, това е височината на ниските рилски езера. Много хора, пристигащи в града, чувстват първоначално замайване от недостига на кислород. За нас това е внушение, но всеки сам си знае какво е първото усещане...
В нашия град е разположен олимпийският тренировъчен център US Olympic Training Center (един вид американският Белмекен) – ако успееш да постигнеш добър резултат или рекорд на такава надморска височина, значи ще смачкаш съперниците в Атина или където и да е по-ниско, около морското равнище... Ще кача снимки в следваща част за този център – една от забележителностите на града.
Градът е спокоен и мирен, без особени престъпни ексцесии. Това вероятно се дължи на факта, че Колорадо Спрингс е военен град – тук са разположени три ключови военни бази (Fort Carson, Peterson и Schriever, последните две воено-въздушни, с огромни летища), плюс НОРАД (North American Aerospace Defense Command) – центърът на командването на военновъздушната отбрана, стратегически вкопан в специално изградена дупка в планината (Cheyenne Mountain Air Station); надолу в дупката водят асансьори, а отгоре на върха стърчат само невинни антени – е, гледали сте филми на военна тематика, напипвате стила на подобни военни обекти...
антените на NORAD
NORAD
Абе, спусъкът е навсякъде наоколо, но това не ни пречи. Не бива за забравяме и още една военна забележителност – Военновъздушната Академия на САЩ (US Air Force Academy), снимки от която също ще са обект на отделна част, е разположена в „наше село”. Равнииис, мирррно. Салют – ура!
Колорадо изобщо, и в частност градът ни, се радват на много интересен климат – хората очакват да е някак си замръзнал животът тук целогодишно. А когато обясним, че климатът ни е” убиец” - всеки кима с глава и казва: да, животът е спрял тотално при вас, как иначе – в тоя студ. О, не, нямахме това предвид – искахме да кажем, че климатът си е просто супер. Нима?, гледат ни недоумяващо. Сериозно?
Да, сериозно. Рекламата, че щатът Колорадо се радва на 300 слънчеви дни в годината ни се стори малко прекалена, преди да заживеем тук. Е, започнахме петата си година и смело мога да кажа, че цифрата 300 е доста осреднена и скромна.
Тук практически всеки ден е слънчев, Е, това лято се изсипа да вали, но това е изключение от правилото. Дори и снежните дни завършват слънчеви много често – след бурята идва слънцето. Обърнете внимание и на синия цвят на небето в снежен ден – нереално синьо; не е от фотоапарата – от небето си е...
слънчев ден
същият пейзаж в сняг - но пак слънчев ден :)
цветът на небето и заскрежените клонове
Облаците са задължителна част от забележителностите на Колорадо – обикновено са малки, бели и перести, но след дъждовна или снежна буря са внушителни и великолепни. Ето малко доказателствен материал, както сме го заснели:
облаци 1
облаци при залез
облаци след буря с градушка (юли 2009 г)
красиви облаци при залез
други облаци при залез
Тук въздухът е много сух, дори ужасно сух – понякога влажността пада до едва 15% и лигавицата на носа ти кърви, но се свиква. От липсата на влажност, студът се усеща различно – тоест: далеч по-леко. Положителните температури като от +5 до +12*С се приемат като много приятно време и вървим по тениска. Синът ни е на 15 г и не притежава пуловери - вече пета година. Има две ватирани блузи, които носи като яке. Но съчетанието яке + пуловер се ползва тук само за посещение в ски курортите. Ако навън е минус 15 и надол - да, пуловерът тогава става необходимост. Но за температури около нулата – тениската плюс яке е идеалното облекло. Така я караме – боси и голи....
Най-студената ни зима тук беше първата – 2005/6 г. Температурите стигнаха до минус 35*С и бяхме доста респектирани от екстремалните стойности. Хубавото е, че обикновено суровият студ трае кратко и веднага след това пак я докарваме до слънцето и местната "носия" с тениска под якето.
термометърът показва минус 20 градуса С навън
зимен път
сняг 1
сняг 2
Засега толкова за Колорадо.
В следващата част ще ви разкажа за нашия град - Колорадо Спрингс.
– – – – –
Отново: Мила Ела, благодаря ти!