Ден 1.
Бомбай, наречен от няколко години Мумбай. Втори февруари, 23.30. Лепкаво, влажно, горещо. Неорганизирано, претъпкано, шумно, чуждо, прекрасно. Цигара насред хаоса пред летището.
Предплатено такси, гмуркане в трафика. Няма пътни знаци, е добре де, в Мумбай има, но всички се отсланят на силата на клаксоните си. Черно-жълти носталгични таксита. Отскоро има или ще има забрана за движението на коли над (80?) години, с цел ограничаване на замърсяването на околната среда. Хора живеят на тротоарите. Много хора.
Намерихме си хотел, след като обиколихме 2-3 различни имения на семейство Адамс, междувременно беше нощ и не можехме да спорим повече. Излъгаха ни, че е в разгара на туристическия сезон и всичко е пълно.
Въодушевление.

 
Ден 2.
Много е натъпкано с хора. Има 10 туриста. Вече ги разпознавам по физиономия. Църква, колониални къщи, индийска гривна от конци, червено петно между очите за скромната сума от 100 рупии. С която може да се живее около 3 дена.
Ходим покрай брега на Индийския океан (по-скоро Арабско море). Една улица ни дели. От другата страна голямо пространство, на което организират сватби. Хора танцуват, облечени в изумителни цветове. Грешка, мъже танцуват.
Въвлякоха и нас в танците. Ние се забавляваме и те се забавляват с нас. Особено с моя спътник, който е 2 метра.
След това ни вкараха вътре и, ужас, сложиха ни на масата. Забавлението продължава, трябва да се храним с ръце!
Е, признавам, храната беше хубава,и хората бяха много дружелюбни, и някои ни обясняваха кое какво е, въобще за първи ден в Индия да попаднеш на сватба си е голямо нещо. Тъкмо като взехме да се чудим как ще се измъкнем, ни показаха пътя - истинската атракция, младоженците, идваха.
Обикаляне и въодушевление, все още.
Намерихме бар, в който предлагат бира!

 
Ден 3.
Първа среща с оригинален индийски пазар - базар. Трудно намерихме изхода, и се измъкнахме от тълпата, яхнали една рикша (рикша или тупо - нещо като първобитна кола, полуоткрита, в която двама души едва се побират на задната седалка)
Видяхме най-голямото кино в Мумбай, който приютява и Боливуд - еквивалента на Холивуд. По-късно подробно за това.
И индийски храм. Пеят песни, седнали на пода, и около тях цветя. Пред всеки храм се продават цветя. Влиза се без обувки. Идоли зад решетки. Правете снимки без да им обръщате гръб.
Културен фестивал със класически индийски танци с ръце... и очи. Красиво! Индийците пляскат след края на всяко изпълнение около 3 секунди. Странно, защото за всичко друго им трябва повече време отколкото един западняк би си помислил и в най-смелите си представи. Арабски танци и танци на тибетски монаси. И други танци.

Ден 4.
Вътрешното летище, полет до Кочин, Керала. Юг, тропици, жега.
Светло, зелено, избуяло. Такситата са огромни бели 50 годишни коли, вероятно използвани от английските дипломати преди 50 години. Жените са облечени в още по-ярки и красиви сарита. Има нещо толкова красиво и неуловимо и чуждо в цялата гледка. Можеш само да се радваш, че си попаднал там.
Достигнахме до града ( измъчвани от индийски песни от неприятния тип - изпълнявани от някакъв пресипнал монотонен мъжки глас ). Няма какво много хубаво да се каже. Няма тротоари, кошове за боклук, и разни други неща, на които сме свикнали. А, и пътни знаци. Има шум и мръсотия. Огромни билбордове предлагат диаманти и коприна на ниски цени. Един шофьор на рикша ни погълна, и ни откара до някакъв сносен хотел. Оставих му малък бакшиш, след което се чувствах виновна около три часа, че съм оставила толкова малък бакшиш. Моят спътник Томас ме успокои със пресен сок от манго. Отидохме с ферибот до старата част на града, където беше много различно. Дали защото беше късно, или по друга причина, беше по-спокойно, грозните къщи не се виждаха, само усмихнатите хора, които поздравяваха сърдечно. И не искаха нищо (е, почти). И се чуваха някакви птици и щурци и тук-там музика. Беше тъмно и приказно.
Най-непоносимо горещата и комарна нощ.



Ден 5.
Целия ден на летището. Чакаме превоз до съседния град, където е конференцията. Урок по търпение и наблюдение.
Попадаме в луксозен автобус с климатик. Томас се разболя. Достигнахме до хотела - Уиндзорския дворец.


Ден 6.7.8.9
Конференцията.
Разходка с лодка по водите на Керала. Вечер на индийски танци. И други.

Ден 10.
Полет до Делхи. Вечерта пристигаме, попадаме в един хотел, в който ни лъжат за цената. Томас се изнерви.
Срещнахме разни други пътуващи хора, които дадоха полезни съвети. Не, не си нося спешни хапчета против малария.
Разочароваща разходка из нощен Делхи. Около 30 човека ни предложиха хашиш за 30 минути.
Наистина има много бедни в Индия - и в Делхи ги видяхме. Наистина бедни.

Ден 11.
Опитахме се да достигнем гарата, за да направим резервации.
Не ни допуснаха - казаха ни много неща, основно че не става там, набутаха ни в една рикша и се озовахме в едно туристическо бюро. Там можеше да се седне, да се говори бавно, да се пие чай, и въобще се оказа, че сме при единствения ни приятел в Индия - нашия приятел Назир, който щеше да разреши всичките ни логистични проблеми.
Разбира се, оказа се, че няма свободни места във влака до Агра (там е Тадж Махал) за следващия ден. Е, имало едно, ама... Както и да е - нашия приятел Назир ни организира една чудесна обиколчица на няколко града с кола с шофьор, пътуване една нощ с влак до Варнаси и оттам с автобус до Катманду - столицата на Непал, и самолетен билет оттам до Мумбай на стойност два пъти повече отколкото би ни излязло ако си го организирахме сами... ама още бяхме зелени и неопитни...

Ден 12.
Ние и нашата кралска кола. На задната седалка се мъдрим - като порядъчни залиняли западняци. Гадно ни е, но се опитваме да се успокоим и насладим на това което виждаме (?!?). Камиони с кой от кой по-силни клаксони и автобуси без прозорци.
Камионите са изрисувани. На гърба на всеки от тях пише "Horn Please" - Моля свири с клаксона.
Няколко часа в тоя дух.
И изведнъж се започна с камилски каруци! И слонове! На пътя! Това беше невероятно. Раджастан.


Ден 13.
Видяхме най-известното нещо в Джайпур - един замък, до който може да се стигне яздейки слон.
Ние пък стигнахме, пеша, промъквайки се между дваисетина слона. Пробвайте това!
Симетрични шестоъгълници и звезди по прозорците. Тераси-покриви. Типична архитектура за мугалските императори, по време на които мюсюлманска северна Индия е процъфтявала преди около 4 века.
В Джайпур има около 90% мюсюлмани и 10% индуси. Всички се опитват да ти измъкнат пари и ако съвсем не успеят, те използват да си упражняват английския, или който език могат да упражняват с теб. Това е мястото, където направих рекорд по казване на "Не, благодаря"...Или беше Агра?... Томас се уплаши, че може да се превърне в автоматичен тик, отговор на абсолютно всичко...
 Всички учат за туристически гидове. Градът е до голяма степен покрит от Базари. Дали туристически, или не, моите наблюдения са, че в Индия хората обожават да купуват, продават,  или каквото и да е, свързано с базара.
Спряхме да купуваме. Опитвахме се да се движим пеша, блокирани през два метра от разговорливи шофьори на рикши.
Няма да коментирам темата за богатите чужденци и бедните индийци. Много измерения има.
Но няма да се посвеня да кажа, че знаят как да играят с чувството ти за вина.

Ден 14.
Отново в кралската кола. 200 км в Индия отнемат цял ден.
По пътя - Маиймунски храм - да, пълен с маймуни измежду скалите, и много шарени хора, басейни с вода, жените и мъжете отделно, и музика. Имам чувство, че религията в Индия е някакси забавна.
После - Изоставения град - Фатепур Сикри, отново друг Мугалски император, който бил толерантен към другите религии и имал жени мюсюлманка, християнка и хинди... Гробницата му, и други паметници. Странно, кошери на пчели висят от тавана, а по земята има мъртви пчели. Виждат се останки от крепостна стена. Много хора. Странно място.

Ден 15.
Агра. Изгрев, Тадж Махал. Да, великолепие. Какво мога да кажа - като нереален бял мираж във въздуха.
Целият е обсипан в цветя, някои издълбани в мрамора, някои вградени. Красиво, може би изящно е най-подходяшата дума. Малко история: Шах Джахан, един от мугалските императори имал жена, Мумтаз Махал, която нежно обичал.
Ненадейно Мумтаз се разболяла и напуснала света на живите. Тогава в нейна памет шахът построил гробница, с която да разкаже на целия свят за любовта си - Тадж Махал. До него тече река, полупокрита в мъгла.
Вечерта нощен влак, който се оказа съвсем добър и удобен.


Ден 16.
Варнаси - свещен град за индусите. Възрастни ходят, за да умират там, в свещената река Ганг.
Уви, само един ден престой. Това е мястото, където се срещат западняци, отишли за духовно пробуждане.
Вероятно се забелязва, че общо взето пропускам тази част. Аз смятам, че човек не може да отиде някъде и да се "пробуди" духовно. Това не е въпрос на координати. Но разни хора. Някои може и да се пробуждат.
Реката!
Място на ритуални изгаряния, лодки, къпане, пране, ядене, къпане на крави, музика, благоухания, индийски пръчици, храмове, музика, фестивали, странни хора, свещени хора, просяци, туристи... Удивителна смесица на каквото ти душа иска или не иска...
Трябва да призная, че това беше най-впечатляващата гледка от Индия.
Тук е мястото да спомена за така наречените свещени хора "Саду". Те ходят почти голи, обсипани в пепел, по цял ден се разкарват, живеят от подаяния, ходят на поклонения до свещени места боси, пушат хашиш (основният им поминък) и пускат ръце на туристките. Тези саду са смятани за свещени в Индия, а при нас в Европа, бихме ги нарекли - junky или измет. Това е просто пример за огромните и неописуеми разлики в светогледа на хората там и тук.
Друг пример е ролята на религията в живота им. Всичко има обяснение и причина, която не е в ръцете на простосмъртните. Понеделник ден на Шива и правиш това, вторник ден на слънцето и правиш това... Почеркът ти значи, че си духовен човек.... И още, още, още.
На връщане поредица от базари.
Вечерта пак отидохме до реката, но бързичко се върнахме. Имаше и по-заплашителни погледи от преди.


Ден 17.

Автобус до Непал. Престой в Непал 8 дена. Ах...Това ще го напиша друг път....

Ден 26
Последен ден в Индия - Бомбай.

Отидохме на кино. Без субтитри. Беше тъжен филм... Всички плачеха около 60% от времето.
Класическа интрига. Добрият изби лошите със сълзи на очи.
Накрая принцът и принцесата се ожениха и всички бяха щастливи.
Визията беше невероятна. Почти всички кадри бяха красиви, като филм на Вим Вендерс.
В салоните е забранено да се плюе и има проверка на чантите с металодетектор преди да влезеш. Киното е висшата форма на забавление в Индия. След филма, незнайно защо, излизащ от друг вход (или изход) от задната страна.

И обратно на летището.

........................
Снимките ги има по-големи в моята галерия, в албум Индия, ако някой иска да ги види.