Ами, не знам как ме убедиха. Дали защото се ядосах заради изпускането на концерта на Балканджи, дали защото щеше да ми бъде скучно сама цяла нощ, не знам. Ама ме убедиха.
Та в събота вечерта се запътихме с колицата към Лъкатник.То не бяха завои, то не беше чудо. Издирването на бира се провали, та останахме само с паржоли. В крайна сметка стигнахме до едно място, на което оставихме колата, натоварихме се като магарета и поехме нагоре. Вървяхме, вървяхме и накрая си намерихме местенце.
Разпънахме палатката:


После се замъчихме да запалим огън, но нещо не ни се получи съвсем:


Та момчетата решиха да ме изоставят!? сама в палатката, за да търсят съчки. И ми казаха да вдигам шум. Лелей, какъв шум вдигах! Пях какво ли не. Луда работа. Дойдоха си малко преди да съм полудяла съвсем.
Допалихме огъня, хвърлихме паржолите. Много вкусни станаха - паржоли с въглени, лютеница, топено сирене и хляб. Мляс.
Имахме си рекичка наблизо с жаба и жабчета:


Измих си ръцете във водата и слава богу, не светех.
Легнахме да спим в палатката. Голям студ, ейййй. Носът ми измръзна. Не можах да мигна цяла нощ.
На сутринта - красота, която не можахме да видим на отиване, защото пристигнахме в 9.30-10.


Та като изключим студа, много ми хареса. Даже се замислих как бихме могли да водим бебе на къмпинг. Изводите - тук.
А дядо ми каза, че може да ни подари палатка, внесена преди 100 години от Полша, по време на неговата младост. Той я бил ползвал 2 пъти, майка ми и баща ми и те толкова - почти чисто нова. :)