Макар че Ради и аз не се приземихме в Лондон, а напротив, пристигнахме от тунела под Ламанша, бих казала че този път все отвисоко го гледахме.

Хронологично.
5.30 сутринта, събуждане, търчене и излизане. Решихме да почакаме градският транспорт, който трябваше да дойде след 3 минути, да пристигне за 4 на нашата спирка, и оттам след още половин минута да си хванем влака, който ни стоварва 9-10 минути преди заминаването на влака до Брюксел. Откъдето пък сменяме влак за Лондон. Градският транспорт не дойде след 3 минути, нито след 10, когато тичахме към гарата да хванем следващия влак (който пък трябваше да ни докара 5 минути преди тръгването на влака за Брюксел). Този го хванахме навреме, е закъсня с една минута, но това не би било фатално. Обаче той спря на половината път, заради някакво малко задръстване. За 5 минути. Можете да си представите ситуацията, в която мислено се прощавахме с Лондон и плановете за един интересен уикенд. Пристигнахме на гарата, и за всеобща радост се оказа, че и нашият влак закъснява! Така че успяхме – поне до Брюксел щеше да стигнем със сигурност. Все пак научихме няколко урока за холандския обществен транспорт.

В Брюксел престояхме колкото да си купим шоколад и да опитаме по някоя местна вкусотия, и дойде време за прекачването.

Досега не бях пътувала в Еуростар – влакът от Европа до Англия, минаващ през тунел под Ламанша. Всъщност, най-интересното, което човек може да види по пътя...



...е собственото си отражение.

Пристигнахме в облачен натъпкан и стресиращ Лондон по обяд. Всеки път като отида там, се изумявам как е възможно такива тълпи от хора да бъдат толкова добре организирани. Метрото пристига на всяка минута, винаги те обслужват навреме, въобще цивилизована страна.
Минахме през Трафалгар Скуеър, и на път към Биг Бен пресякохме Темза. На брега на Темза е London Eye – окото на Лондон. Най-огромното виенско колело, на острова.



Точно нататък се запътихме. По пътя – на всеки 5 метра – улични артисти. Всеки с номера си. Незнам как успяваха да не се заглушават (може би защото повечето не говореха).



Успяхме да се качим на Колелото! Което се оказва че е поставено там от Британските авиолинии. Пожелаха ни приятен полет – и ето ни във въздуха. Гледките наистина си заслужават. Сега мога да се похваля, че съм виждала Биг Бен отгоре, и останалите сгради на парламента, замъци и други.



След като ни приземиха, се сблъскахме с лондонския дъждец, и за да се подслоним някъде, влязохме набързо в County Hall Gallery, където има перманентна изложба от скулптори на Салвадор Дали. И няколко картини от Пикасо – в мазето. Честно казано, очаквах да има живопис на тази изложба и беше леко разочароващо да видим отново скулптори на Дали. Все пак предишния път като бяхме попаднали с Ради на такава изложба, скулпторите бяха предимно на часовници във формата на пържени яйца, а тук акцентът беше поставен върху жени с чекмеджета по тялото. Естествено струваше си да се видят!

Колкото и да се подслонихме, трябваше да излезем, и пак да се порадваме на ноемврийското време. Успяхме да се повозим на двуетажните червени автобуси – на втория етаж.



Побързахме да се приберем, и да навестим хората, които отивахме да видим. Изкарахме приятна вечер по български. Само виното не беше българско, което може и да звучи логично, но се оказа, че в магазина имало българско вино предишния ден, а нашите хора купили всички 3 бутилки, и ги изпили. Е, ние пихме чилийско.

А в хотела ни бяха настанили на 12ти етаж – добро решение за уличния шум. Гледката на Лондон отвисоко под този ъгъл също се оказа хубава, макар че най-забележителните сгради не се виждаха.



На другия ден успяхме да разгледаме някои магазини, около Пикадили Съркъс. Лондонската коледна украса е забележителна.



После наред беше парка St. James. Интересно, това дръвче се бе заблудило да цъфне по средата на ноември. Заради глобалното затопляне или нещо друго. Е, на нас не ни беше особено топло.



Паркът е нещо като огромен „кралски двор”, с широк път, водещ към замъка. Така и не дочакахме смята на стражите.



От другата страна на двореца започва друг парк – Hyde park – не успяхме да го разгледаме добре, но видяхме един доста забележителен паметник – на доброволците от Английските и други колонии в Азия и Африка, паднали през Първата и Втората световни войни.

Изпратихме Лондон (или Лондон ни изпрати) след чаша ароматен ментов чай в една сладкарница.