В околностите на Пекин,
където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище и, разбира се, Великата китайска стена!

Следващият ден е неделя и понеже Гошо и Цена нямат никакви професионални ангажименти, се включваме в организирана обиколка в околностите на Пекин. Точно в 9 часа микробусчето потегля от паркинга пред хотела, натоварено с петнадесетина туристи от няколко нации: китайци, словаци, американци, руснаци и наша милост, българи. Екскурзоводката ни е симпатична и усмихната. Представя се първо с истинското си име (не се сърдете, че не го запомних ;), а после и с английското – Уенди. Често срещана практика е китайците, особено тези, които контактуват с чужденци, да си имат и английско име. По време на цялото пътуване Уенди не спира да говори и ни залива с информация от какви ли не области: история, култура, демографско състояние на китайската нация и дори кулинария.

За пръв път от нея научавам, че политиката на еднодетното семейство е довела до огромна диспропорция между половете. В момента числовото съотношение между младежите и девойките в Китай е 2:1! Както и да го анализираме, то е ненормално и вещае сериозни проблеми в близко бъдеще. Доста от младите хора няма да могат да създадат семейства. Уенди се шегува, че когато дъщеря й порасне и реши да се омъжи, ще има богат избор, но лично аз бих предпочела да не съм на нейно място. Непременно трябва да спомена, че официалните данни за това съотношение са различни, а неофициалните – дори още по-тревожни.

Неусетно стигаме до първата цел в нашата обиколка – нефритена фабрика. Тук сръчни майстори с помощта на шмиргели и по-фини инструменти, подобни на зъболекарските, изработват от зеленикавия минерал най-различни изделия – от фонтани до изящни гривни. Естествено, завеждат ни и в магазина към фабриката. Ние разглеждаме, мислено цъкаме с език, но се въздържаме да си купим нещо, понеже вече сме се осведомили, че на големите пекински пазари нефритените накити се продават на доста по-ниски цени.

Отправяме се към Гробниците на династията Мин. Те са общо 13 и във всяка от тях почива император заедно със своите близки – майка, съпруги и деца. Влизаме в една от гробниците, наречена Динлин. Това е последната обител на владетеля Шенцзун, управлявал Китай преди около четири века. Леко препускаме из сградите, явно притиснати от времето, и изобщо не слизаме в подземието, където са изложени копия от саркофазите на императора и двете му жени. В паметта ми се врязва една обикновена шахта, която Уенди посочва, говорейки за погребалния обичай. В нея са спускали жива някоя от съпругите на императора, за да го придружава и в отвъдния живот. Не са били жертвани обаче жените, които са родили деца на владетеля. Порядките днес ни изглеждат жестоки, но са били в съответствие с вярванията на китайците, които не са възприемали смъртта като категоричен и окончателен факт.

По програма следва обяд, който е включен в цената на тура, но пътьом се отбиваме в един център за традиционна китайска медицина. Изслушваме кратка лекция на английски за основните й принципи, а след това един лекар специалист безплатно поставя диагноза на всеки желаещ само като си сложи пръстите на вътрешната страна на китката му. После му предлага лекарство, което ще реши здравословния проблем. Вие да не си помислихте, че и то е безплатно? Не е, струва 50 долара. Аз се отказвам и от диагностиката, и от евентуалното лечение. Като си помисля само от колко интересни преживявания ме е лишил моят скептицизъм! (А между нас казано, тук намирисва на печалбарство.)

Вече наистина е време за обяд. Пътуваме, пътуваме и се оказваме отново в двора на нефритената фабрика. Няма грешка, ресторантът е тук. Хм, думата не е съвсем точна, защото огромната зала с размери на футболно игрище трудно се вмества в нашето понятие за ресторант. Мислите, че преувеличавам големината ли?  Добре де, махаме едното наказателно поле.

Ресторант в околностите на Пекин с големина на футболно игрище

Тълпи от туристи влизат и излизат, а сервитьорките светкавично обслужват гладния народ сред невъобразима глъчка. Вече започвам да се чудя как изтънчените ни европейски особи ще обядват в тази обстановка. Уенди обаче влиза в ролята на спасител и ни посочва треньорската скамейка – едно сепаре, където се разполагаме удобно около две кръгли маси с въртящ се плот в средата (вероятно сте виждали такива в китайските ресторанти у нас). Сервират ни 7–8 ястия и ние си сипваме от онези, които ни вдъхват най-голямо доверие. Още помня блюдото с една голяма риба. Не знам дали е задушена, или варена, по-важното е, че никой не си е направил труда да я нареже. Е, как тогава да си сложиш от нея в чинията и да запазиш благоприличие? Много въпроси ще си зададете, ако отидете в Китай, уверявам ви. Все пак за протокола ще отбележа, че накрая от рибата остават главата и добре опосканият й скелет, който би представлявал интерес само за умираща от глад котка.

На излизане виждаме доста опразнени маси в голямата зала. Следите, които са оставили китайците, са несъвместими с нашата представа за култура на хранене. Покривките са обилно залети със сосове, на масите цари пълен безпорядък, все едно е минала вихрушка, а остатъци от обяда има и по пода. Добре че сърцето ми е здраво, иначе можеше и да не издържи на тази гледка ;).

А сега пълен напред към Великата китайска стена – черешката на тортата, върха в туристическата програма, кулминацията в богатия на преживявания ден! Вероятно знаете, че тази световна забележителност е едно от малкото човешки творения (но не единственото), видими от космоса. Освен нея при знаменития си полет до Луната на борда на “Аполо 11” американският астронавт Нийл Армстронг е видял и големите диги, защитаващи бреговете на Холандия от морето.

Не си представях така Великата китайска стена. А и видът й може би не е съвсем автентичен. Участъкът, който посетихме, е най-близкият до Пекин (данните за отдалечеността варират от 60 до 90 км) и се нарича Бадалин. Поетичният превод на това име е “Хребетът, зад който лежат много пътища”. Стръмен е хребетът, времето е лепкаво горещо, въздухът не достига и само героите могат да стигнат до края. А там – там ги чакат лаври...

Извинете, трябва да започна отначало разказа за Великата китайска стена, защото тя не заслужава такова разхвърляно и хаотично изложение. Строителството й започва през VII в.пр.Хр., когато владетелят на едно китайско царство заповядва да се направи голяма стена от камъни и пръст, за да защити територията си от нападенията на друго царство. Примерът му е последван от други владетели, които издигат подобни съоръжения със същата цел – да се отбраняват от атаките на съседите, както и от варварските племена, разположени на север. (Интересно, май повечето народи смятат другите за варвари; дали си варварин, или не, зависи от гледната точка.)

През III в.пр.Хр. император Цин Шъхуан, смятан за обединител на Китай, нарежда всички съществуващи участъци да се съединят в една линия, а онези, които остават извън нея, да бъдат разрушени. Така е създадена Стената от 10 000 ли* (ок. 5000 км), която се превръща в символ на обединен Китай. Надписът на една запазена стела от онова далечно време свидетелства за самочувствието на император Цин Шънхуан: “Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане”.

Едва ли китайците са живели толкова щастливо, защото голяма част от тях – майстори, обикновени селяни, войници, затворници, са били принуждавани да работят на този огромен строеж и често са намирали там смъртта си. Според някои историци издигането на Великата китайска стена е станало с цената на 10 милиона човешки живота :(. Строителството й продължава не векове, а хилядолетия... По време на династията Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г.сл.Хр.) тя достига почти 20 000 ли дължина (ок. 10 000 км).

В момента общата дължина на запазените участъци се изчислява на 6000–6700 км. На места ширината им е 10 м, а височината – 15 м. В по-отдалечените части на Китай те всъщност представляват по-големи земни валове. Стената следва релефа на терена и минава през стратегически точки, намиращи се обикновено по високите планински била. По протежението й има хиляди застави, наблюдателници и площадки за даване на знаци с огън и дим.

Любов, “заключена” на Великата китайска стена

Част от Бадалин с една от кулите наблюдателници

Тук се вижда колко стръмни са стъпалата – забележете, че туристите се държат за парапетите. А в далечината Великата китайска стена продължава по билото на планината




Не е фотомонтаж, наистина бях на Великата китайска стена :)

След това необходимо въведение ;) нека да започнем изкачването по Бадалин. В самото начало на участъка виждаме някакви синджири с много катинари, на които са привързани разноцветни лентички. По-късно разбирам, че те символизират любовта, която много двойки са “заключили” на това забележително място, може би за да пребъде през вековете. Стената е “благоустроена” и е направена удобна за изкачване от туристите – има стъпала и парапети, за които да се придържат, но е доста стръмна. Аз, за беда, съм обула едни неподходящи, хлъзгащи се сандали и стигайки до средата на участъка, преценявам, че катеренето нагоре не е безопасно за мен. Следващия път непременно ще сложа в куфара удобни обувки!

Цена (колежката на мъжа ми) е нашата гордост! Тя стига до края на Бадалин и се сдобива със специален сертификат – метална плочка, на която са гравирани надписът “I have klimbed The Great Wall” (Аз изкачих Великата стена), датата и нейното име. Както казах, героите ги очакват лаври. А китайците наистина смятат, че не можеш да се наречеш герой, ако не си изкачил Великата стена.

––––––––
* Китайска мярка за дължина, равна на 499,539 м (по други данни – на 487,45 м).

Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (2)
За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и отново за сградите в китайската столица

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Аз бях в Китай! (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай! (6)
За Забранения град и за едно акробатично представление

Аз бях в Китай (7)
За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

Аз бях в Китай! (8)
За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня