Няма да започвам с подробно описание на 9-те дена, прекарани в Глазгоу, един не особено забележителен град.

Ще започна с пътуването от Лондон до Глазгоу, 5 часа с влак. Още на втория час започнаха зашеметяващи зелени полета, от които растяха дъги. Нямам друго обяснение. По пътя  видяхме поне 8-10 дъги от различни сортове. Имаше дори един шедьовър, цяла арка – от корените от едната страна до,хм, клоните, опиращи в земята.

После пристигнахме в Глазгоу и успяхме да се придвижим до къщата, в която щеше да живеем цели 9 дена. Отсега  да спомена,че това е един от основните начини на хората да изкарват някой паунд отгоре –дават си стаята под наем на разни странници, че и закуска им правят на сутринта. Доста такива къщи видяхме. А тази беше забележителна класическа викторианска къща, с всички екстри! На моменти се чувствах като колонизатор в някоя екзотична страна, който аха да седне да си пие коктейла в 5, ех, уви не  можехме да използваме по  предназначение масичката с гарафата (дали е правилната дума?) с мартини.

Глазгоу, както споменах, не е нещо кой знае какво, като се изключат 200-те църкви, които биха представлявали интерес за някой, интересуващ се от църкви. И огромната, нечувана Викторианска болница, прилична на замъка на Дракула.

На деветия ден наехме една кола. Действащи лица – Алис (България), Алесандро (Италия) и Анди (Германия). Анди беше смелия шофьор, Алесандро си беше „забравил” шофьорската книжка, а аз така и не се престраших, че и без това бъркам посоките, а там всичко е наобратно.

 Hit the road, Jack! Само да не удариш  колата.

Първа спирка: Лох Ломонд. Шотландия е разделена на Ниски земи (Low lands) и Високи земи (High lands). Това езеро се пада някъде на границатаи е много красиво. Пътят дотам (както навсякъде!) е много хълмист и тесен. В Шотландия преобладават пътища с едно платно и отбивки, където едната кола спира, ако трябва да се размине с друга. Понякога има специална отбивка за правене на  снимки на забележителните пейзажи. Скоростта на каране е изключително бавна и на човек лесно му прилошава. Така на нашия колега Але(сандро) му призля, дълго и продължително, което го направи източник на сърцераздирателни стенания по целия път. Честно казано, и аз се чувствах леко зле, но неговото почти ми действаше...успокоително! Все пак достигнахме до Лох Ломонд и се измъкнахме от колата. Решихме да се разходим наоколо за половин ден. Тръгнахме по една широка пътека почти покрай езерото, което предизвика нови оплаквания от изтощения Але,  който беше отказъл да си купи туристически обувки, защото не били в негов стил. На връщане минахме по доста по-трудна и малка пътека, доказваща, че туристическите обувки са хубаво нещо.

После тръгнахме за следващата дестинация – Гленко! Едно от най-красивите места в Шотландия, с най-високи планини (1300м) – Трите (или Петте) Сестри. И там отседнахме в една къща, и на другия ден тръгнахме да катерим един от хълмовете (за съжаление му забравих името). А това е гледка оттам.

Не можахме да намерим пътека надолу от върха, а и заваля дъждец – неотменим спътник в Шотландия. И тръгнахме посред папратите. Не знаех, че растяли в 10-15 см вода. Влаголюбиви растения. Подгизнахме класически, особено Але, с неговите маратонки.

Но беше красиво.

После тръгнахме на северозапад, към остров Небе (Skye). Има две алтернативи да стигнеш дотам с кола – по вода, или по мост. Решихме да пробваме първата, и се отправихме към едно градче, откъдето има ферибот. Привечер стигнахме дотам, и отседнахме в Къщата С Най-Прекрасната Баня На Света. Да не се отплесвам. И Атлантическия океан:

Ами честно казано нямам думи да го опиша. Направих около 30 снимки на този залез.

На другия ден открихме, че фериботът прекалено ще оскъпи нашето пътешествие, и решихме да се върнем до мястото с моста, което ни отне около един ден, поради бавните, описани по-горе пътища. За щастие на Алесандро, който си спести пътуването, защото ни напусна още след злополучния омокрящ поход около Гленко.

Аз не съжалявах, защото гледките (използвани някой от Хари Потър филмите) си струваха.

Достигнахме до градчето с моста, а табелите вече бяха на 2 езика – английски (или шотландски) и галски.

Достигнахме и острова!

Интересно безлюдно място, има сигурно повече бутилки с уиски, отколкото дървета. Странното зелено преобладава. Хълмове, покрити със зелена (ама странно зелена!) трева и вулканични скали. Едни от хората, които ни приютиха, ни обясниха, че на този остров имало най-различни скали. Уверихме се, че имаше. Тези например сенаричат „Kilt rock” – Шотландска пола – защото са нагънати ина карета може би...

Отседнахме в един много приличен Хостел – общежитие за туристи. Научих се да играя класически покер с 3 открити карти. На сутринта открих това:

На другия ден тръгнахме – нагоре. По една пътечка с надпис на Галски – така и не мога да го възпроизведа. Достигнахме до едно каменисто и скалисто възвишение – клиф. Скалист отвесен  бряг. Най-ветровитото място, на което съм била досега. Буквално отнасящ вятър.

През цялото времесе чувствах като вътре в някоя келтска история – не мога да го обясня добре, но някакси човек на място усеща много повече, отколкото като чете книги. Сигурно като отида (някой  ден...) в Норвегия, ще мога да разбера малко по-добре  и скандинавските истории за бог Один и Тор и прочие.

На другия ден тръгнахме. Едва се сдържам да не добавя още няколко снимки, но ще бъда  скромна.

Стигнахме до Лох Нес – най-туристическото място. Чудовището не се появи и този път.

А после до Единбург. Прекрасен град! И бирата (ейл-ът) им е прекрасен.

Запазил средновековното си очарование, и пълен с актьори, поради започването на международния “Fringe” фестивал – театрален и изпълнителски фестивал. За съжаление шеще да започне един ден след като заминем оттам.

Не ми остана време да говоря много за уискито, кашмирът, и разни други местни забележителности. Което беше поразително за мен, беше броят поляци в Шотландия, изключително  лесно различими от шотландците, поради нормалното си телосложение.

Успяхме да върнем колата невредима, а и нас самите.

А това е табела, стояща в автобусите в градския транспорт в Глазгоу: "Плюенето по нашия персонал няма да бъде толерирано. То е обида. Всеки шофьор е снабден с ДНК-комплект за проследяване на отговорния (за плюенето) човек. Пътници, които плюят по нашите шофьори ще бъдат законно преследвани."

Весела страна.