Мислех си навремето, че адресата на дадено писмо непременно ще го открие. Убедих се, разбира се, сам в правотата си не веднъж, а днес това ми помага да отговоря сам на въпросите си...

Може би и за в бъдеще ще продължавам да изпитвам недоумение защо грозните изказвания повличат след себе си канонада от пошли слова, защо едно несъгласно мнение поражда купища обиди, защо, защо... Въпроси, на които едва ли някой знае отговора. И аз мога да си пиша дума след дума, които никой няма да прочете (е, естествено тези, които трябва, ще ги прочетат ;)), и едва ли ще променя нещо. Пък камо ли да го върна както беше някога...

Хайде, сполай ви, мили ми приятели. Бих искал да ви пожелая да се поглеждате понякога в огледалото и да се позамислите върху душевните бръчки, които сте позволили да ви излязат. Разбира се, тук е моментът да си кажа, че не визирам никого. Този, който е споменат, сам ще се намери из думите. Аз не знам кой е. Просто си бъбря.

ПП Чудовище, замисли се над регулярността на процесите. На света /и в частност БГЛог/ няма нищо ново. Просто нещата се повтарят. До безкрай.