Преди няколко дена щях да закъснея за работа и си хванах такси. Такава приказка ми се отвори с шофьора! ...и след като слезнах това ме накара да се замисля за нещо. Преди също съм мислила, но не съм го споделяла, а сега го споделям с вас.
Замислих се за това, че много по-лесно е да завържеш разговор с напълно непознат човек или с приятел, отколкото с интимния си приятел или шефа си, или човек при когото трябва да се явиш на изпит или на интервю.
Не е ли по-приятно да има какво да си кажеш с някого по всяко едно време, отколкото да си кажете малко и да правите секс, да сдървявате обстановката, а после да се чудите какво да си кажете?
Аз определено предпочитам разговора пред секса (това не означава, че отхвърлям секса). Много по-хубаво е да свикнеш да разговаряш с някого, а след това да се обвържеш с него или да си бъдете просто приятели, отколкото да се обвържеш и после връзката ви да умира постепенно и с неудоволствие да ходите на всяка следваща среща.
В живота хората са отворени към контакти и всеки изпитва потребност да има приятели. Моите истински приятели не са много.
Ето и някои от тях, които не мога да не спомена:
Ива J - тя ми е адашка. Казва се Ивелина също като мен, от Харманли е, има апартамент тук в Бургас и е страхотен човк. Запознахме се в университета. Ива има доста интересна история, но няма да Ви я споделям, защото това си е нейно право. Считам я за най-доверена приятелка, защото винаги ме е подкрепяла. Двете донякъде имаме едно и също минало и харесваме една и съща музика. Това много ни сближи. Най-хубавите купони стават в нейния апартамент и двете сме си самодостатъчни J, разбирасе и в компания стават страхотни купони. Тя е човекът, който ме познава най-добре. Взаимно си правим безвъзмездни услуги и когато видя резултат, че съм и помогнала наистина, съм страшно щастлива. Споделяме си страшно много неща и можем да си говорим на всякакви теми без задръжки. Когато съм с нея се чувствам пълноценен човек. Ако Ива беше мъж, бих си я взела за гадже J.
Динко J - приятел, когото много обичам. Динко е от Бургас и с него се запознахме в Skype, когато постъпих на работа в английската гимназия. Благодарение на него научих да ценя повече себе си и да се обичам. Винаги ме е подкрепял, дори и когато не е бил съгласен с мен. Никога не си е позволявал да налага мнението си за нещо, а ме е окуражавал. В нашето познанство стана и леко разминаване, но може и да е за добро. Може и да бъркам, но в началото той ме харесваше, а аз харесвах друг. После се разделихме с този човек, който също ми помогна да осъзная някои неща, но беше напълно неподходящ. Динко лятото се възползва от сезона и аз тогава разбрах колко много значи за мен и взех да се влюбвам в него, но явно той е спрял да се надява, че ще се получи нещо между нас. После получих други знаци, които ме принудиха да го потърся и да си поговорим, но все така ставаше, че неможахме да си поговорим. Може би е било за хубаво J. Много пъти съм се опитвала да се вразумя повтаряйки си: “Той ти е най-добрия приятел! Вразуми се! Не го губи по този глупав начин!” – получи се J. С него сме само приятели и аз оценям това.