Той е едър и много красив.
С него е забавно, всъщност ме кара почти през цялото време да се смея с глас.
Тайно искам да е мой. И знам, че това е невъзможно.
Пропуснах ли нещо?
А, да: в момента сменя козината си, и породата му е източноевропейска овчарка.
Може ли куче да те прави щастлив? Може, може, Борислава. Както всеки приятел.
Като се приближа до оградата, го виждам как става и започва да подскача и да издава странни свирещи радостни звуци. Казвам му:"Вътре, вътре" - влиза в къщичката си за секунди, после пак се измъква и нетърпеливо чака да вляза. Качва лапите си на раменете ми за миг, после изчезва някъде и се връща с пръчка. Започва една гонитба... защото всъщност той не ми дава пръчката, за да му я хвърлям, а ми я показва и бяга. Вилнеем из двора, докато ми омръзне: на него не му омръзва никога.
   
Чудя се как ли разсъждава.
Написах едно 2Р от негово име - ако можеше, той щеше да го напише сам:
Животът е игра, в която един хвърля пръчката, а друг я донася.
Искам животът - играта - да не свършва!
-----------------------
*Снимките са правени днес, с gsm, това обяснява качеството.
|