Пролетта не е просто топло време, поникнали кокичета и слънце. Тя не идва с мартениците, с 8-ми март, с астрономическата дата 22-ри, с преминаването към лятното време. Нито с късите поли, слънчевите очила или пък Великден.

Пролетта е любов, която витае във въздуха.
Тайно ни подшушва красиви мисли.
Кара ни да зареем погледа си малко по-дълго от обичайното през прозореца към слънчевия ден навън.
Примамва ни към по-продължителни разходки в парка или дори просто из улиците.
Сякаш сама ни подава по-ведрите и слънчеви дрехи от гардероба.
Тайно е лепнала върху лицата ни една леко глуповата усмивка и ни е сложила розови очила, през които целият свят изглежда по-красив ........ и ние се влюбваме в него.
Донесла ни е за закуска порция безпричинно, но все така сладко щастие.
Изкушава ни сутрин да се гушкаме все по-дълго с любимия човек и да закъсняваме за работа.
Все по-често отнася мислите ни към екзотични сънливи мечтания.
 
Някои смятат това за "пролетна умора". Аз го наричам пролетна любов - към света, към живота, към слънцето ...

А какво е за вас пролетта?

P.S. Зная, че на мнозина този пост ще се стори глуповат, наивен; някои ще ми предоставят куп свидетелства за това как светът никак даже не е прекрасен, особено в нашата страна; други ще ми обяснят снизходително как всичко се дължи на хормоналните промени в организма, предизвикани от смяната на климата ...
                                                                                .... а какво е всъщност любовта?