Тази вечер за пореден път изпратих Яна на влака за Шумен. Той заминава в 23:15, та вече автобусите са рядкост /или бели лястовици/, но имайки се предвид факта, че съм зле финансово /такси за 2 лв./ и ме мързи /пешком 20 мин./, реших да се пробвам на пиацата за някоя заблудена кола на СКГТ.
Почаках малко, па запалих цигарка. Бях сам на спирката. От подлеза излезе момче - леко облечено, добре изглеждащо, младо. Изглеждаше угрижено и притеснено. Помоли ме за цигара - когато имам, никога не отказвам. Дадох му и предложих огънче.
Изглеждаше, че иска нещо да ми каже, че нещо му тежи. Реших да го заговоря, въпреки евентуалния риск, който всеки замръквал на Централна гара София може да си представи.
Оказа се, че дошъл насам, излъгали го контрольорите, взели му парите. Останал без билет човекът и не можал да се върне вкъщи - неговата история.
Стана ми мъчно. Поставих се на неговото място. Поговорихме малко, пък му оставих няколко цигарки, два лева и бирата, която бях купил за вкъщи. Оставих го сам в нощта....
Но досега се питам, добре ли постъпих, зле ли?! Можех да му дам повечко пари. Можех да не му давам нищо. Уф, имам чувството, че постъпих много посредствено. Но имам чувството и че помогнах...
|