Не можах да се въздържа да не се включа по темата за учителското ежедневие. Само ще вметна, че има учителски стаж около 5 години и вече от 6 месеца съм много, много далече от образованието и съм много доволна от този факт. 
    Преди около 5 години с много мъки и огромно желание след като завърших университета започнах работа в една професионална гимназия (няма да споменавам коя точно) или както им казвахме на времето - техникум. Бях супер ентусиазирана, а и по-млада, естествено. Колектива беше като във всяко училище т.е. главно жени, но имаше и мъже.  Имаше един заместник директор на около 50, който не преподаваше, а уж трябваше да отговаря за поддръжката на базата и ни провеждаше инструктаж по безопасност на труда. Седя си в учителската стая веднъж и идва човека с инструкциите облечен с мръсни дънки свлечени на задника и издути на коленете. Представи ми се, като не пропусна да каже, че е директор и ме покани в неговия кабинет за да ме инструктира, но преди това ме разходи из цялата сграда да ми покаже къде са пожарогасителите и как се работи с тях. Слава Богу не ми ги демонстрира! Тъй като бях нова , какво да правя вървя с т.нар. зам.директор и демонстрирам жив интерес от любезност. В крайна сметка това ми отне доста време, но стигнахме в кабинета му и би звънеца, извиних се, че трябва да влизам в час, подписах се и си тръгнах. На излизане, любезният човек каза намигайки ми, че ако имам проблем мога винаги да се обърна към него.  

Току-що започнала работа исках да се опозная с колегите си т.е. да се впиша в учителския състав. За мой късмет шефката реши да празнува 50 годишнината си с колегите. Всички знаем, че на купон е мястото за сплотяване на колектива. Отивам аз и се настанявам при младите колежки и колеги, няма да седна с бабите, я. За някой може да не е ясно, но масово явление сред учителите е щом има ядене и пиене на аванта, се пие и яде докато не им стане лошо от преяждане. Хапнахме, пийнахме и се почнаха танците. Пуснаха блус и горе споменатият директор дойде да ме покани. Пила една водка вече не бях толкова любезна и му отказах. В следващият момент любезният тон изчезна в репликата: „Не можеш да ми откажеш да танцуваш с мен, а съм ти ШЕФ!”. Танцувах, мъчейки се да остана на комсомолско разстояние от него, но след този купон доста дълго време не го и поздравявах даже.