Да напиша тази история ме подтикна едно телефонно обаждане, но за него, когато му дойде времето. Уверявам ви, че тя е съвсем истинска, не само защото моя приятел ми е разказвал няколко пъти по един и същи начин, но защото тя не е повод за сексуална хвалба.
И тъй пренасяме се в средата на 80-те във ВТУ. Не вярвам да има такива хора, ама ако ги има, уточнявам, че имам в предвид Великотърновския университет "Кирил и Методий". Имам много познати сред завършилите ВТУ през този период и мога да ви уверя, че освен приказките за хапка, пийка и сексуални приключения, това са рядко ерудирани и образовани хора. Явно покрай удоволствията на плътта не са забравяли и четенето.
А пък на тези, които гнусливо и с предубеждение ще възразят, че не ги интересува секса на днешни чичковци и лелички бързам да им припомня, че от времето на "Кама сутра" до днешните еротични филми разликата в секса е само неговото техническо отразяване.
Та ситуацията е следната. Вече завършил студент, година след дипломирането, решава отново да види "Алма Матер" и своите по-млади колеги там. Вижда се с най-добрия си приятел, и двамата са от "нашите", което значи, че не оставят бутилка алкохол без тя да е празна. След кратък воаяж по местните кръчми и познати е купено шише за битова консумация. Остава въпросът къде да се проведе приятелското парти, разбирай запивка. И този въпрос е бързо решен с любезната покана на позната колежка, която кани двамата да отседнат в нейната стая. Тогава /предполагам и днес/ студентските общежития са върха на лукса, предлагайки теснички, но самостоятелни стаи за сам човек. Колежката следва многозначителната специалност "начална педагогика". Тя, както повечето от въпросната специалност, е доста разкрепостена в своите възгледи за свободната любов. Студентското прозвище на девойките /мале, що за термин употребих?/, обучаващи се за детски и начални учителки в Търново е красноречив и до днес - "Секс-батальона", в София ги именувахме простичко с "гладните". Но да не се отплесваме в студентски фолклор.
И двамата приятели не са наивници, пределно им е ясно какво ще иска от тях колежката в разгара на веселбата. Защото нищо на този свят не е безплатно и всичко има своята цена. Но те в момента не мислят за това. Отначало задушевната другарска сбирка се развива хармонично. И тримата участници си разменят последните новини, клюкини и вести за общи познати, преподаватели, бивши гаджета и т.н. Шишенцето бързо олеква като дамата смуче стръвно наравно с мъжете.   Настава така бленувания от нея момент, когато казва почти тържествено "Айде!", смъква всичките си дрехи и се просва на леглото на метър от масата. Макар с известна неохота и напълно облечени двамата кавалери също се надигат от столовете и почти свенливо се надвесват над нея.
Да не мислите, че ще ви разказвам за групов секс или безсрамна оргия? Който се заблуждава така явно не познава изящните традиции на академичната общност. Вместо пошли сексуални действия двамата другари си разменят реплики, достойни за етикета на Френския кралски двор.
- Заповядай Дуда, ти си първи, нали си по-млад от мене!
-Моля ти се Морски, заповядай ти първи! Ти си ми драг гост!
- Не, не! Аз съм вече женен, а ти си ергенче, на тебе се полага мацето най-напред.
-Ма моля ти се приятелю, ще ни обидиш и двамата. Ние утре пак ще се на...м, а ти си дошъл веднъж в годината.
И така кандарми и разправии четвърт час. Накрая се стига до компромисно решение. На единият от двамата, моя приятел Дудя се пада честта да формулира една от незабравимите сентенции на тогавашното студентско поколение. Ще ме извинят дамите, но ще го цитирам дословно, за да не загубя от езиковото му благозвучие: " За 15 минути ебане, аз не жертвам цяла нощ пиене ." Може би водени от духа на тази сентенция двамата решават първо да си допият пиенето и после да определят кой първи да "уважи" мадамата.
За финала се досещате и сами. Голата дива заспива самотна на леглото. Двамата "юнаци" унищожават още една бутилка и буквално се натръшкват под масичката.
Би трябвало разказа да завърши с хепи-енд, но не би. Разгневената и незадоволена мадама се събужда премръзнала на сутринта и яростно изритва неосъществените любовници от стаята си.
Не мога да прибавя от себе си и щастлив епилог на тези събития отпреди двайсетина години. Верен на студентската си сентенция Дудя така и не се ожени. Винаги в сюблимните моменти вместо свръхнавитото гадже гушкаше бутилката.
Въпросната дама също не я осени щастието. След кратък брак без деца и тя беше самотна. Интересно, че щом с Дудя се запиехме здраво и го удряхме на спомени, той въртеше телефони в провинцията на точно тези двама души. И като завареше отдавнашната си студентска изгора също "на градус" почваха едни любовни обяснения, уговорки за бъдещи срещи, въобще страхотна, ала никога неосъществена интимна лирика.
После Дудя го уби кола. Доста пиян пресичал булевард "България", а един луд карал с над 100 км. в час! Тогава "тя" и "той"  дойдоха на урнополагането, сближи ни общата скръб, разменихме телефоните и имейлите. Та въпросната дама ми се обади вчера, след седмица е панахидата за 2 години от смъртта на нашия приятел. Казах и часа и мястото. Дано да е запомнила, бая завличаше речта.
Е, това е историята - печална за съжаление. А понякога щастието е толкова близо, дори не на една ръка, а на един...секс разстояние.