Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си ,че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, Боб! Защо те ядох снощи?!?
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.

Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма!
Във този миг разтресе се земята,
стени и сгради падаха със вой,
прощална песен пееха стъклата
и сипеха долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирушима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде!
Трагедията бе нечовешка -
децата плачат, майките пищят!

Пърдете бавно, в анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
В нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни  режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете - да се напърдим!