Винаги съм подозирала, че птиците не ме харесват. Не, че аз ги обичам особено /освен печените де/, обаче почвам да си мисля, че те направо си ме мразят! Все гледат да се заядат с мен, да ми изкарат акъла, да ми направят нещо лошо.

Като се замисля, най-старият ми спомен за ръкопашна схватка с пернато датира от времето, в което все още не подозирах, че някой ден ще страдам от мания за преследване от пилета. Тогава родителите ми доста често ме зарязваха на село, при баба и дядо. Те пък, понеже ме обичаха, ме развлачваха насам-натам. На един събор ми бяха купили много хубаво пръстенче тип тенекиено-жълто с лилав камък някакъв, а според мен златно и много красиво. Та, не знам откъде, как и защо ми е дошла гениалната идея да се набутам в кокошарника, но както си дебютирах с новото бижу пред кокошките, изведнъж една от тях реши, че може да обядва с него. Съответно тя ме клъвна, аз изпищях, тя се постъписа, но не се отказа... Абе с две думи грозно се сбихме, но пръстенчето си остана в мое владение!

Друг по-запомнящ се момент е една подла засада, която два петела ми устроиха на другото село. Докато най хуманно си ръчках единия петел с доста дълъг прът, вторият ме нападна в гръб или по-точно казано ми кацна на главата. После на родата и беше необходимо доста време да ме убеди, че ако изляза изпод леглото нищо лошо няма да ми се случи.

Историята помни и няколко зашеметяващи срещи с гъски. Тези, иначе тъй  мили птици, са ме принуждавали да правя чудеса! Като започнем от такова неистово тичане, в края на което на бялото ми дробче със сигурност му идеше да се разпльока в краката ми и да ме умолява да го настъпя, за да не се мъчи, и стигнем до хващането на влак за кратко разстояние /непредвидено и без билет/! Никога няма да забравя и това, как веднъж с такова либофф се затичах към една от тях, а тя с такава злоба се залетя към мен...

Виж, с пуйки не съм си имала вземане-даване /все още/, но тук Антон отсрамва положението и ще оставя на него да сподели своя богат опит по темата :)

Няма да отделям особено внимание на всички нааквания от врабчета и гълъби, които съм получавала през живота си, просто ще го маркирам като случило се.

И точно когато за няколко години бях забравила за въздушните /а от части и наземни/ нападения, които гадовете ми устройват се оказа, че не само птиците в България ме мразят! При първото ми посещение в братска Америка на два пъти оставах без хот-дог заради нещо наречено sea ghost, дето така и не успях да схвана каква марка пиле се води. Може би дори и нямаше да го правя на въпрос, ако на третия път не се бях озовала в центъра на някаква птича свада за един донът! Хвърчат перушини, размятат се клюнове... Ето на това му се казва екстремно изживяване! На следващата година бях станала своеобразен виртуоз в избягването им.

Иначе всичко това са детски истории в сравнение с нощните атаки! Това е  може би най-зловещото нещо причинено ми от пилешката мафия! Действието се развива по малките часове през едно горещо лято. Докато кротко си пушех на прозореца в моята стая чух кукумявка. Обикновено не им обръщам внимание, а крясъците им ме дразнят. Този път обаче, се опитвах да доловя откъде идва звукът /хора без работа - к'во повече да кажа/. Докато с цялото си късогледство се взирах в тъмното с надеждата да видя нещо, накрая взех, че го забелязах. Летеше си устремено към мен и с нищо не показваше, че смята да ме атакува! Много бързо затворих прозореца и се лепнах за него. Проклетията не успя да се размаже в стъклото, а зави на обратно. Тук аз, като един виден орнитолог, разпознаващ максимум 20 вида птици от всичките там много, с целия си акъл и пълно съзнание отново отворих прозореца, за да мога да  я разгледам по-добре /нали споменах, че съм късогледа/. Тогава нещото реши да свие нанякъде /а според мен просто реши да се върне/, а аз без да се правя на по-смела отколкото съм тряснах джама и се паркирах на сигурно в банята. Да я видя сега откъде ще влезе там! Когато на другия ден разказвах случката на госпожата по биология, тя каза, че може и да е било кукумявка, но едва ли е атакувала мен, а просто се е подвела по огънчето на цигарката. Само дето аз и кукумявката си знаем, че беше пратена да ме накълве до смърт примерно!

Историята продължава това лято. Въпросният прозорец отново зее широко отворен и отново е някъде по малките часове. Със сестра ми сме си по леглата и си бълбукаме разни щуротии. Прекъсваме разговора внезапно, защото нещо каца на перваза и ни гледа втренчено. Правя малка демонстрация на хладнокръвие скачайки с писък от леглото като си взимам с мен възглавничката и чаршафчето /не се знае все пак къде може да се наложи да спя/. С буквално един скок се озовавам до ключа на лампата и светкам, само че гадината е отлетяла вече.

Тук мога да направя една лирическа отметка относно суеверията, легендите и дозата истина в тях. Всички знаем какво се разказва за кукумявките - били предвестници на смъртта и разни други все така весели и приятни неща. Доскоро грам внимание не обръщах на точно тази част от съществуването им. Нали все пак не може всичко да зависи от мерака на някаква птица да те посети?!? Обаче, след последната визита се случи нещо, което е в състояние да ме накара да преосмисля концепцията си. Някъде около 20 мин. след като кукумявката беше дошла почина котето ми. То вярно, че беше много болно вече, но пък чак това не очаквах. Както и да е - минало.

Обратно на враждата ми с пилетата.

Последният разиграл се екшън е с вчерашна дата и не е чак толкова страшен. Просто едно врабче реши да ми покаже кой е мъжа в къщата и няма как да не му призная, че го направи изключително успешно! Толкова страх не бях брала от много време.

Та, след като се наоплаквах доволно, единственото, което мога да кажа е, че съвсем скоро очаквам да бъда нападната от разбесняла се глутница зли папагали предвождани от свиреп щраус! Както казваше една ембематична фигура от едно сутрешно предаване "Ела пиле! Елате ми повече!"

P.S. Знам, че ято се казва, но пък глутница по им се връзва с хищната природа!