Клеча привит във тез бодливи храсти.

Стомахът ми бунтува се като гамен.

Излиза нещо бързо трескаво от мен.

Усещам топлина, приятно облекчение.

Но погледът не дава умирение.

А аз съм сам, заседнал над пръстта.

Но все пак някой взира ми се във гъза.

Дали е гладна хищна маца?

О не – очичките на двойна доза цаца...