Любовна лирика на Романьола Мирославова

от swetew на 26 януари 2008, 16:47

Категории: Любов - Сонети - Любими автори - Поезия - Любовна лирика
Ключови думи: любовна поезия

 
Преди седмица писах за премиерата на стихосбирката "Въздишки от вулкан" на Романьола Мирославова. Ако сте пропуснали материала погледнете "Премиера на интересна стихосбирка" по-надолу по страницата или натиснете линка
http://bglog.net/Poetry/16932
По желание на Efina, а предполагам и на други приятели днес намирам време да публикувам тук две стихотворения от книгата и. Лично на мен ми харесва, че нейната любовна лирика не е сълзливо-сантиментална, а красива и силна.  Стихът е пряко-асоциативен, метафорите лесно разбираеми и близки.Допада ми и това, че поетесата не търси "новаторски" форми и сравнения, а се доверява на класическата поетична традиция. Но ви оставям да прецените сами:

Романьола

Не името - душата ромоли,
за нея ме наричат Романьола.
Когато нежен дъжд над мен вали,
на всяка капка за любов се моля.

Не името, а чувството ръми
и затова съм с име Романьола.
Каквото искаш ти от мен вземи,
но чувството ми остави на воля.

Не името-сърцето ми звучи
със трепета на всички пеперуди.
Докоснат ли го влюбени очи
и мъртвия то може да събуди.


Една цигара
На бащата на моите деца

Раздялата ни е една цигара,
една за двамата е в този час.
Едната част в душата ми догаря,
а другата едва допушвам аз.

Делиме я като добри пушачи,
да си допуши всеки своя дял,
и даже под невинните клепачи
да си изплаче после свойта жал.

Но как да разделим любов велика,
която е едничка на света.
Сърцата ни-два живи пепелника
събират вече само пепелта.