Болезнено ревнива тишина
в дъха на мислите ми впита плаче.
Прозорците изстиват. Спи градът.
Умора тежки стъпки в мрака влачи.

Рисувам по стъклото нарцис бял -
така се чувствам - noli me tangere.
От пръстите ми стича се тъга.
Сега е пиков час - нечист. Неверен.

Две черни птици зад гърба ми - грак.
Злокобна песен на сърце от камък.
Очаквам нещо, онзи скришен знак,
че чакаш ме в готичния си замък. 

В камината гласа ми изгори.
Измъчвай ме - без глас ще стена диво.
В кръвта ми свойта кръв прелей. Крещи!
Прави, каквото щеш със мен. Убивай

съмненията, плъзнали навред,
като отровни рози с цвят сиренов.
По тръните им ще кървим със теб -
сърце в сърце. Горещо и студено.

На пода - меча кожа... Огън... Грях...
Днес искам  да забравя всичко с тебе.
Със мен се слей - да станем шепа прах
на Бог в ръцете. Искам този жребий!