от Deneb_50 на 06 ноември 2007, 14:08
Ключови думи: душа , вятър , ежедневие , прах , мечта , броеница
на една приятелка
Понякога съм броеница
с тъжно-шарени зърна
премятана от невидима
ръка.
Друг път като вятър
влизам в нечия душа
за да и открия,че тъй
дълбоко на ежедневието
под прахта
е все още жива
най съкровената й мечта.
Друг път съм птица
с златно огнени крила,
полетяла към далечна
синя звезда.
Но защо ли нещо назад все
ме тегли към планетата
ни обрасла с чувства,
сякаш с нишката на
Ариадна
е вързана моята душа.