ОБЪРКАНО
от
pestizid
на
17 юни 2009, 10:34
Категории:
Любов
Ключови думи:
мрачни стихове
Съмненията не подминаха и мен.
Изплуваха като мазут в морето.
Вгорчават ми и без туй тягостния ден,
изпълнен с лудост и превзетост.
От сутринта си слагам тъмни очила,
че ми личи тъгата страшно много.
Как искам пак да бъда слънчева жена
и да не съм към себе си тъй строга!