Художникът рисуваше усмивка –
защото лятото си тръгна без посока,
защото вятърът подгони листите,
а пък реката стана по- дълбока...

Художникът безкрайно се стараеше
да улови момента на усмихване,
в който светлината си играе
на прилив преди тягостно притихване.

Художникът унесено рисуваше,
додето зимата не взе боите му.
Усмивката му се получи тъжна.
И бавно пропълзя в очите му...