Ето пак връщам топката. Това също е много сладко. С Недялко Йорданов можем да си караме ехехееее!

Едно време го бях дала това стихотворение на едно момче, с което излизахме, но още не ме беше целунало... Хехе какви хубави спомени се появяват в твоята общност, Веско!

Тя пред мене спира плахо

на самия ръб на кея.

Чантата е пълна с книги

и баретата и в нея.

О, брегът е много дълъг

и морето е голямо!

Тръгваме. И се допират

рамото й с мойто рамо.

И говорим непрестанно

на сериозни важни теми

и разнищваме живота

и житейските проблеми.

А понякога случайно

трепва в мене скрита струна:

"Тя е малка и не зная

може ли да я целуна?"

А морето ми се смее:

"Може! Как се е улисал!"

А аз мисля, че осъжда

моята порочна мисъл.

"Тя е малка. Как ще взема

нещо толкова голямо?"

И не се допират вече

рамото й с мойто рамо.

1958 Недялко Йорданов