Позволи ми да те заведа
на земя почти лишена от живот.
    Там където нищо не расте
и където няма хора и живот.
   
                    Има там оазис който аз познавам
и живея си свободно там.
    В този плодороден кът
сред неплодородната пустиня
на среша с моята душа ще те поканя.
     За да видиш ,че не си сгрешил
и че има аз какво да ти предложа.
    Може би ,за да ти го докажа
бих пожертвала и себе си дори.
    Както правел го е друг някога преди
за да се доказва пак пред теб.
    В сърцевината на душата
ще откриеш плодородни дюни.
    Те дълбоко ще те отведат,
ако решиш да ги последваш.
    И ще сътворим света отново
в наша пустинна земя.
    Отделени от света реален
губи всичко смисъла предишен.
   
                                А за моя свят не безпокой се,
не очаква нищо друго от това
да намери покойя в твоята пустинна земя