Гръм удари.Вятър писна.
Цвят покапа - тих и бял.
Дъжд се сипна, ядно плисна
тротоара онемял.
Птица викна.Стон изхлипа.
Камък пукна. Заболя.
Колко лесно се разсипа
зад вратите любовта...
Неспокоен и обречен
яден дъжд все тъй вали.
Ще избягам надалече
и дано ме отболи.