Разказвачът на приказки
от
pestizid
на
18 декември 2008, 12:39
Категории:
Поезия
Ключови думи:
прозрения
Кристалните пантофки се оказаха фалшиви,
а Пепеляшка - второстепенна актриса.
Защо това ме прави силна, а не ме убива,
но въпреки това ме втриса, втриса, втриса...
Къде съм ги видяла тези кули от рубини?
Той замъкът бил най-обикновен, от пясък.
Дори вълни не бяха нужни - сам се срина.
Сега руша пиедестала с гръм и трясък.
Но счупеното огледало ме боде ужасно
и дишам много бавно, за да не заплача.
Нататък? Как ще бъде? Не е много ясно.
Не вярвам вече в думите ти, Разказвачо!