Разглеждайки любимите автори, реших да добавя и Пейо Яворов, защото той е български поет и заслужава почетно място там. Животът му е много интересен, поезията - емоционална, а съдбата - потресаваща. Всеки, който се интересува за живота му, нека прочете тук:
http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=130
http://chirpan.start.bg/article/Tragediiata_na_Iavorov/3888
Харесвам цялата му поезия и съм щастлива, че тази година ще
изучавам в училище неговото творчество. Ето и някои от неговите
стихотворения
Две души
Аз не живея аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва кой ги знай
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Стон
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!