Аз съм бялото цвете сред мрачния гробищен парк,
но усещам как малко по-малко и аз посивявам.
Тъжен вятър отново навява в очите ми прах,
а дъждът от звезди неизвестно защо закъснява.

И ми липсва ужасно безгрижния, весел април
с дъждове-изненади и изпълнени нощи с уют,
непознала дори и за малко дъха на смоли,
през ноември отчаяно плача и треперя от студ.

П.П. Благодарности на Вл. Кромбърг за разрешението да ползвам образа на бялото цвете и да си мисля по него (бялото цвете) по мой си начин.