Морето цяла нощ игра,

в съня си чувах как се смее.

Нощта звездите си прибра

и го остави да дивее.

Брегът въздъхна търпеливо

под хладната солена пяна.

Морето сякаш е щастливо –

освен игра, какво остана?...

А утрото пристъпи бавно

сред сто седефени черупки,

захвърлени без ред, безславно...

Играта свърши. Без целувки.