Рисува дъщеря ми дъжд.
Под облак къдрав с цвят на мрамор
дъждовни запетаи се кривят
и е студено,и е някак нямо...
Рисува дъщеря ми дъжд,
размил праха от летните комини,
размекнал изстуделите гнезда,
напомняне,че идва зима.
Но някъде отдолу,под дъжда,
под сивите пространства на мъглите,
изпъстрени в палитрени петна
се смеят къщите,с очи измити.
И детската рисунка оживя
и замириса въздухът на пролет.
Във локви отразена синева
навива птичите души за полет.
Рисува дъщеря ми дъжд.