Съвсем незабелязана отминах
и стъпките ми бяха без следи
изтри ги вятърът, изтри...

Милувките задрямаха безчетни,
потънаха в дълбоки преспи сняг
и само споменът нашепва
за искрен смях, искрен смях...

Съвсем незабелязана приседнах
на чужда гара, в чуждий град
незабелязана съвсем поплаках
сред чужди, само че не с тях, не с тях...
Прегърната от вятъра вървях.