Вървя и се смея, а целият свят,
усмихнат край мен преминава -
животът е пъстър, различен по цвят
и всеки цвят нещо в душата оставя.
Отворих очи, а сънят ми лилав,
по плочките с боси крака изтопурка.
Денят ми е жълт, със оттенък кафяв...
Златист? Карамелен? Една пресекулка...
Оранжево ярък - парче портокал,
което изяждам с охота!
Червено.Кърви...значи ти си разбрал,
какво е и радост, и болка в живота.
Поглеждам небето, а то ме зове -
такова голямо, кобалтово синьо...
Дъждът се изсипва във сиво море,
а после просветва и пак е красиво!
Ухае на свежо. Зелен аромат.
Гора в планина и поточе край нея -
картина във рамка, стандартен формат,
и там, между всичкото, аз розовея...
Крилата на птица, по - бели от сняг,
разцепващи тишината...
Намерих случайно спасителен бряг,
от черното, дето тая във душата...
Светът е палитра. Аз гребвам с ръце -
на дланите имам дъга и се смея...
Рисувам едно многоцветно сърце
и то затуптява...Е, как да не пея?
07.11.2006 г.