Липсват ми нежните ти мачкащи ръце,
върху уморените ми рамене.
Липсва ми острото сръгване на лакътят ти,
когато пепелникът отново е препълнен.
Липсва ми нежният поглед,
с който ме подлудяваш.
Липсва ми острият взор,
със който ме опитомяваш.
Липсва ми сладкото мрънкане,
за това как те претрил сутиенът ти.
Липсва ми успокояващото гушкане,
в което те пресътворявам.
Липсват ми белите ядове,
за които все ти разправях че са.
Липсват ми белите ти гърди
в самотата на нощта.
Липсва ми да се будя до теб,
уморена от моето хъркане...
Липсва ми да заспивам до теб,
унесен от твоето мъркане.
Липсват ми нашите спорове,
най- често така несъществени.
Липсва ми споделената тишина,
която понякога казва всичко,
(но ми липсват и думите,
осъзнати в безсмислие).
Липсват ми нежните длани,
които понякога и шамаросват.
Липсва ми едрият пясък,
липсват ми нежните миди....
Липсва ми да разплитам
водорасли от косите ти...
Липсва ми жаркото слънце
и досадата да те мажа с балсам.
Липсва ми несбъднатото
и мечтано бъдеще...
в което за жалост останах сам...
Липсват ми белите нощи,
в които мечтаех за теб.
Липсват ми черните дни
в които тъгувах по теб...
Липсва ми „ароматът ти”
който ти не харесваше...
Липсва ми болката в очите ти
когато сутрин косите си сресваше.
Липса ми всичко несбъднато,
което не сме изживели.
Липсва ми всичко сбъднато,
което сме преживяли
.......
Скоро правих инвентаризация
На душевният си склад
Толкова много липси!?...
Сигурно
ще ги изплащам
цял живот!?...