Вече час с теб стоим над чаши с кафе,
на дъното им - продънено черно небе.
Не искам да знам за какво ми говориш,
нито дори тук ли си, или не.
Зная само, че кафето горчи
и няма смисъл във всичко това,
творим с теб празноти,
празни места в сърцата,
в ума, един цял Космос
от празни неща.

Дори мисля си, не съм тук,
изобщо ме няма. Аз съм празна от теб.
Още глътка горчиво кафе,
цигари- последен пакет.

Тръгвам си, по-лека от хладния въздух,
по-силна от топлия вятър, 
както казваш - все празни неща са това,
и едно празно слънце изгрява
с оранжев цвят след нощта.