по идея на Роси Рос
Сълзите оставят следи по лицето
които приличат на мойта Родина.
Спомени будят във мене детето
и чувства които си имат причина.
Далеч от морето, далеч от Балкана,
от Добруджа равна и мойто дете,
прикривам в душата голямата рана
с надежда за бъдеще светло поне.
Приятели мои са вечер звездите.
С тях разговарям и с тях се теша.
Живея на глътки и пращам парите -
полезната връзка, към мойта страна.
Пред чужди порядки и чужди капризи
мълча и прекланям покорно глава.
катеря успехи, а всъщност ги слизам.
Сърцето ми плаща висока цена.
Очите отдавна са сухи от болка,
ръцете треперят от труд и от глад,
но пазя в душата свещенният огън,
любов към детето и родният град.
Животът подобно часовник си цъка
и отброява залога голям.
Усмивката светла платена със мъка
с лишения, болки, обиди и срам...