Стихотворение на седмицата 03.12. - 09.12.2007; Европейско училище по изгнание - Пламен Дойнов
от pestizid на 03 декември 2007, 19:30
Ключови думи: стихотворение на седмицата , четяща българия
Европейско училище по изгнание
Тук никой няма име. То е легион.
В наблъсканите спални на училищния пансион
прииждат всякакви отличници и калпазани,
от европейските провинции събрани.
Тук всеки зубри сам езика на отсъстващата слава:
да си отиде и да стане друг, да се забрави,
да срича азбуката на изчезването, да мълви
урока по сбогуване (без да кърви),
прилежно да дочита последните глави
на всяка приказно патриотична книга,
към най-изящното изгнание да се издига,
да знае наизуст “Прощавай, роден край”,
докато помни: краят няма край…
Като красиви риби немите ни гласове се борят
в аквариума на училищния ни прозорец:
- Понеже Англия не иска тук такъв боклук – Австралия ме чака.
- Понеже Франция желае мир – да хващам пътя за Гвиана.
- Понеже Португалия отрепки не търпи – ритник към Мозамбик.
- Понеже във Русия всичко е възможно – Сибир ще ме отмие като пяна.
Тук всеки сам се научава: да не сънува Лондон, да не страда по Париж,
да не мечтае Лисабон, да не предвкусва Петербург…
За София – да не говорим…
И ето – мен не сочи никой и не казва: Виж.
Умея да изчезвам в сън на Батенберг или Кобург.
Тук аз съм златният отличник на класа –
когато кажат, мен ме няма на часа.
Понеже съм си българин и няма накъде
(без никакви колонии, затворено море),
аз ставам гениалният изгнаник на Европа,
изобретявам на изчезването си потопа:
И мен ме няма – отпътувам в мътното начало,
напускам моето опустошено тяло
и някъде далеч от себе си, на остров от забрава
аз основавам най-самотната тропическа държава.
Пламен Дойнов