Какво спасение! Снегът вали

и на душата ми е бяло, бяло...

От черни истини не ме боли,

светът е сякаш под венчално вало.

Аз тръгвам чиста, през дантелен сън

към моя светъл час.Светът танцува

и с пъстри шалчета и щедър звън,

загърнат в детски смях денят пътува.

В очите ми пъстрее красота

и спряла в междучасието бяло

разбирам - в тая нежна белота

жената и детето в мен са цяло.